Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна се облегна на стената и остана да послуша въпросите на момичетата. За тях беше объркващо да се сблъскат с проблемите, които среща човек, опитващ се да борави с пророчества, и да се убедят, че на много от въпросите им не може да се отговори. Сега вече Вирна беше наясно — благодарение на разговорите си с Уорън, — че Сестрите знаят за пророчествата много по-малко, отколкото си мислят.
Пророчествата наистина трябваше да бъдат тълкувани от магьосник със съответната дарба. През последните хиляда години Натан беше единственият магьосник, притежаващ способността да прави пророчества. Вирна вече бе убедена, че Натан разбира пророчествата по начин, който никоя Сестра не можеше да си представи. Освен, вероятно, Прелат Аналина. Вирна знаеше, че Уорън също притежава пророчески талант, който доскоро бе съществувал в латентно състояние.
Сестра Беки продължи нататък с обясненията на свързването на пророчествата посредством ключови събития и хронология и Вирна тихичко се отправи към задните стаи, където обикновено работеше Уорън. Намери ги празни, книгите — подредени по етажерките. Това я смути и тя се запита къде да го търси. Никога преди не бе трудно да открие Уорън, защото той бе прекарвал почти цялото си време в подземията.
Сестра Лиома я пресрещна на път обратно между дългите лавици с книги. Съветничката й я поздрави и сведе глава. Дългата й, права бяла коса бе привързана отзад със златна панделка. Между бръчките на лицето й Вирна усети тревога.
— Добра утро, Прелате. Създателят да благослови новия ден.
Вирна отвърна на топлата й усмивка.
— Благодаря, Сестро. Нека денят бъде добър и за теб. Как върви обучението на послушниците?
Лиома хвърли поглед към масите, където седяха млади жени със съсредоточени лица.
— От тях ще излязат прекрасни Сестри. Наблюдавах часовете им и мога да кажа, че до една са изключително внимателни. — Без да поглежда Вирна, тя попита: — Уорън ли търсите?
Вирна завъртя пръстена си.
— Да. Исках да го помоля да провери някои неща. Да си го виждала наоколо?
Щом Лиома най-после се обърна към нея, бръчките й се бяха задълбочили и изразяваха истинска тревога.
— Вирна, опасявам се, че Уорън го няма.
— Разбирам. Е, в такъв случай знаеш ли къде бих могла да го намеря?
Лиома въздъхна дълбоко.
— Имах предвид, Вирна, че Уорън си тръгна.
— Тръгна си? Как така си тръгна?
Погледът на Сестра Лиома отскочи встрани към сенките между лавиците.
— Искам да кажа, че напусна Двореца. За добро.
Вирна зяпна.
— Сигурна ли си? Вероятно нещо грешиш. Може би…
Лиома приглади бял кичур коса.
— Дойде при мен снощи и ми каза, че си отива.
Вирна навлажни устни.
— Но защо не дойде при мен? Защо не каза на Прелата, че си отива?
Лиома се загърна в шала си.
— Вирна, съжалявам, че именно аз трябва да ти го кажа, но той ми обясни, че било най-добре да напусне Двореца. Засега поне. Накара ме да му обещая, че няма да ти казвам за напускането му няколко дена, докато се отдалечи достатъчно. Не искаше да тръгваш след него.
— Да тръгвам след него! — Вирна сви юмруци. — Какво го кара да си мисли… — Главата й се завъртя, докато се опитваше да разбере, и изведнъж се помъчи да си припомни изречени преди дни думи. — Но… каза ли кога ще се върне? Дворецът има нужда от неговия талант. Той познава книгите тук долу. Не може просто да реши и да си тръгне!
Лиома отново извърна поглед.
— Съжалявам, Вирна, но си отиде. Каза, че не знае кога и дали ще се върне. Струвало му се, че така ще е най-добре.
— Каза ли още нещо? — с надежда прошепна тя.
Лиома поклати глава.
— И ти просто го пусна? Не се ли опита да го спреш?
— Вирна — нежно каза Лиома, — Уорън беше без яка. Ти лично свали Рада’Хан от врата му. Не можем да принудим магьосник, когото сме освободили, да остане в Двореца против волята му. Той е свободен човек. Изборът е негов, не наш.
Блъсна я огромна ледена вълна смразяващ ужас. Беше го освободила. Нима можеше да очаква от него да остане, след като се бе отнесла толкова унизително? Той й беше приятел, а тя се бе държала с него като с малко момченце. Той не беше момче. Беше мъж. Мъж, който може сам да решава за себе си.
И си бе отишъл.
Вирна се насили да проговори.
— Благодаря, Лиома, задето ми каза.
Лиома кимна, стисна я успокоително за рамото и се отправи към залата, където се провеждаха уроците.
Уорън си беше тръгнал.
Разумът й нашепваше, че сигурно са го заловили Сестрите на мрака, но вътрешно можеше да обвинява единствено себе си.