Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Ето я! Това е кралицата!

Муун видя едно лице, което не беше като другите, един мъж, който си пробиваше път между тях с отчаяна решителност.

— Б.З.! — Тя изкрещя над нарастващия шум, когато тълпите се срещнаха, видя неговия търсещ поглед и почувства, че той я обгръща.

Гъндалийну избута настрана един Летен човек и измъкна своето оръжие, като даде възможност на тълпата добре да го види.

— Дръж се! — Той блъсна рязко жената, която държеше нашийника с шипове, и го хвърли в Бездната. — Отидохте много далеч, Зимни хора. Отдръпнете се… разчистете пътя!

— Какво право имаш да ни се месиш, чужденецо? Това е работа на Зимните хора, закон на Зимните…

— Адски вярно — промърмори Б.З. — Тази жена е арестувана. Тя е моя. — Муун видя как той й намигна и без да иска, се усмихна.

— Това е кралицата, инспектор Гъндалийну! — извика гневно един от Летните хора. — Тя е наша. Тя няма да отиде никъде преди Промяната.

— Това не е Еъриенрод. Тя е Лятно момиче, сибила! Погледнете шията й. — Б.З. посочи с ръка. — Ако ви трябва Еъриенрод, ще трябва да преминете през това… — Той проследи собствения си жест, погледна към безветрената зала и пребледня. — Какво?!

— Каква работа имате с нашата кралица, вие, рибовъди? — Жената с отрупания със скъпоценности тюрбан отново се бе окопитила. — Вие сте нежелани на това място, докато то принадлежи на Зимата.

— Вашата кралицата има работа с нас! — извика един Летен човек. — Тя се опитва да убие всички нас и ние дойдохме да предотвратим това. Искаме да сме сигурни, че ще отиде долу при Богинята за трети път.

Муун слушаше неподвижна, съкрушена от болезнена и неуместна радост, когато чу собствения си глас да говори с акцент на Летен човек.

— Аз съм Муун Даунтрейдър Самър — говореше тя. — Кралицата е вътре. Сега минете по моста! Щом аз застана на него, вие ще бъдете спасени. — Тя ги отпрати с ръка и почувства върху себе си учудения поглед на Б.З.

Тълпата стана по-уверена, когато видя нейния трилиственик. Нейната собствена вяра трепна, когато един Летен човек се присъедини към нея на моста. Въздухът стоеше спокоен, той се усмихна и премина. Един подир друг минаха и останалите. Муун изчака, докато и последният Летен човек стъпи безопасно на ръба на далечната страна на залата. Зимните хора отстъпиха, като намусено наблюдаваха нея и Гъндалийну. Тя се обърна, когато достигна до тяхната страна, чувайки развълнувана въздишка зад гърба си. Муун видя защитните стени да се разтварят като криле на морска птица, почувства ледените ветрове отново да духат, въздушните завеси да оживяват. Бездната стенеше и се вълнуваше, миришеше на море.