Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Кралицата… Еъриенрод ни хвана. Тя го върна. — Муун погледна назад към залата и се почувства вътрешно разкъсана. Но подтикът на чуждоземната далновидност отново й помогна: Остави го, остави го. Остави сега… — Той ще бъде добре, сега, когато Летните хора отидоха да задържат кралицата. Те не го познават. — Тя говореше повече на себе си, отколкото на Б.З., надявайки се силата, която я беше запазила, да запази и Спаркс. — Аз трябва да спра този мор. Зная кой стои зад него. Спаркс ми каза всичко. Трябва да съобщя на полицията. — Тя отметна разсеяно разрешената си коса.

— Той ли те предаде на ловците на сибили? — попита Б.З., сякаш умът му не можеше да се откъсне от тази идея.

— Не. Еъриенрод стори това.

— Еъриенрод! Но аз мислех, че тя… — Той не довърши, не беше необходимо. Муун почувства как неговото безмълвно съжаление достигна до нея.

— Били сме девет… и нито един не е бил подходящ. Не сме били такива, каквито е искала да бъдем. Така че тя… тя ни е изоставила, изхвърлила ни. — Муун вдигна ръка за сбогом на собствената си изгубена душа. После, неочаквано отново го погледна. — Ти си знаел. Ти също си знаел за мен. Защо ми повярва и ме доведе тук, щом си знаел всичко от самото начало.

— Знаех още от самото начало, че тя никога не ще те направи досущ като себе си. Мислиш ли, че бих загубил толкова време с теб, ако не чувствах разликата помежду ви? — Той поклати глава. Усмивката му засия. Взе ръцете й в своите.

Те вървяха към осветения вход на двореца, движеха се към края на Зимата. Тя му разказа всичко, което знаеше. Вратите се отвориха, засмуквайки ги обратно във вихрушката на жизнеността. Сега на входа нямаше кралска охрана, а група войнствени Летни хора. Муун се хвана за куртката на Б.З. докато не разбра, че те нямат представа как изглежда кралицата. Един-двама съгледаха нейния татуиран трилиственик и я погледнаха изненадани.

— Б.З., как разбра, че трябва да дойдеш? Как разбра, че имах нужда от теб?

Той избърса изпотеното си лице.

— Не разбрах. Когато Летните хора се появиха, реших, че съм чакал достатъчно дълго. Аз показах документите си за самоличност и се включих в полицейския ескорт. — Той гледаше наляво и надясно, когато покрай тях минаваха Летни хора. — Ще ми липсва тази значка… — Започна отново да кашля, болезненото задръстване дълбоко в гърдите му отново се появи. Той спря, когато достигнаха в ничията територия между Лятната охрана и налитащите на бой присъстващи. — Слушай ме, Муун. — Дишаше с усилие. — Скоро ще ми отправят обвинения. Трябва да се връщам, можех досега да свърша всичко. Ще съобщя за заговора на първия патрул. Не е необходимо да рискуваш по-нататък. Твоите хора са тук. Кажи им за себе си и за Спаркс, преди да са научили, че е Старбък. Те ще могат да ти помогнат, там където аз не мога. — Той извърна от нея глава и погледна към насъбралите се Летни хора. Загърна се с пелерината си и стисна устни.