Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Да я инжектирам ли, господарю? — Биохимикът се върна в зрителното й поле със спринцовка в ръка.

— Да, погрижи се за това, К’сунг — отговори тихо гласът. — Виждаш, Персийпион, никога не можеш да спечелиш. Винаги става все едно и също.

Тор наблюдаваше как К’сунг дойде до нея, видя как спринцовката изпълни погледа й. Шумовете от статично електричество в главата й я оглушиха. Оийрезубол също наблюдаваше К’сунг, наблюдаваше и нея, отпуснал ръце.

В този момент тежки удари закънтяха по заключената врата. Химикът замръзна на мястото си, когато един глас извика: „Отворете! Полиция!“. Хората около масата наскачаха, спогледаха се и вдигнаха нагоре глави, недоумяващи.

— Полиция!

— Господарю, в казиното има полицаи! Какво да правим?

Но не дойде никакъв отговор. Усещането за шум бе мъчително високо, за да се регистрира като звук в мозъка на Тор. Мъжете запушиха уши с ръце.

— Разбиват ключалката! В името на боговете, направете нещо! Довърши я, К’сунг!

Биохимикът отново пристъпи към нея, болезнено съсредоточено върху тънкия пластмасов цилиндър на спринцовката. Оийрезубол неочаквано се хвърли зад него и сграбчи ръката му. Тогава останалите наскачаха върху Оийрезубол. К’сунг се наведе над нея.

— Не! — Извика Тор най-после.

Вратата се отвори със сила и очите й заплуваха в синьо. В стаята влязоха половин дузина униформени полицаи.

— Спри! — Навсякъде се насочиха оръжия. Двама или трима обградиха К’сунг. Той бавно се изправи. — Хвърли това! Полицаят погледна надолу. К’сунг хвърли пълната спринцовка. Тор се сви, когато тя падна на сантиметри от незащитения й крак.

— Доктор К’сунг, както виждам! — Тор видя командира на полицията да разкопчава синята си пелерина. — Доколкото си спомням, ти отдавна фигурираш в нашите картотеки. Истинско удоволствие е най-после да те срещна на живо. — Тя се усмихна доволно и сложи белезници на ръцете му. Нейните хора правеха същото с Оийрезубол и останалите. Командирът се наведе над Тор, огледа лицето й, след това погледна спринцовката. Отново се усмихна. — Е, Тор Стархайкер. Изглежда има нещо, което ти гориш от нетърпение да ни кажеш. Аз също горя от нетърпение да го чуя. Ей, Уолданатц! Ела тук и дай на жената една глътка. Нещо подходящо. — Тя намигна успокоително, когато до нея се появи един полицай и коленичи. Тор едва успя да усети горящата противоотрова, когато до Командира се появи едно още по-малко очаквано лице.

— Полакс! — Думата не беше много разбираема, но контролът и се връщаше. Тя усети как противоотровата достига до ума й като прилив на наркотик.

— Тор. Добре ли си?

— Какво… какво… каза… ти? — Тя преглътна и зяпна от изненада.

— Тор. Добре ли си? — повтори той все така безизразно. Той се наведе и протегна ръка, когато тя се опита да се изправи. Тор пое ръката с благодарност и се изправи мъчително.