![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
После хвана с ръка главата си, замаяна от облекчение и тежко се облегна на робота. Пръстите й потънаха в меките къдрици на изкривената й перука. Сви пръсти, свали перуката от главата си и я захвърли.
— Откога можеш да приказваш, торба с болтове? — Тор се наведе назад и загледа невъзмутимия Полакс. Почувства как на лицето й се появи триумфална усмивка. — Адски права… бях за теб. Ти стари мошенико! Защо по-рано не ми говореше, дявол да те вземе?
— Само малка шега, Тор.
— Ха. От една машина може да се очаква такава шега. Откога можеш да приказваш така?
— Откакто бях програмиран в полицейската академия в Кареумов.
— Какво?
— Остави това, Полакс. — От другата му страна се появи командирът, като се мръщеше. — Ти наистина можеш да благодариш на Полакс за навременното ти освобождаване, Стархайкер. И аз мисля, че мога да му благодаря много повече, ако ми кажеш, че съм права за онова, което мисля, че става тук. — Тя посочи с палец лабораторията и пленниците зад гърба си.
— Благодаря, Полакс. — Тор погали нежно металните му гърди. — Те се канеха да причинят епидемия — усети краката й отново да се олюляват — и да убият Летните хора.
Палу Тийон кимна, като че ли точно това очакваше да чуе.
— Кой ги накара?
Тор наведе очи.
— Снежната Кралица?
Тя се стресна и кимна, чувствайки необясним срам, докато признаваше това пред един чуждоземен.
— Така казват.
— Така си й помислих. — Палу Тийон се усмихна хладнокръвно. — Най-после я спипах! Освен ако… Мантагнийс?! — възкликна тя възбудено.
Но инспекторът мрачно поклати глава.
— Изпуснахме го, командир.
— Сорс? Как, по дяволите, можахте…
— Не зная! — Отново се сблъскаха два гневни погледа. — Когато нахлухме в неговото бюро, беше изчезнал. Търсихме навсякъде. Продължават да търсят… но засега нямаме никаква следа.
— Няма да напусне планетата. — Палу Тийон подръпна имперската значка на токата на колана си. — Ще го хванем!
— Не бъди толкова сигурна. — Мантагнийс я погледна мрачно.
— Тогава нека се опита да намери място, където да се скрие от обвинение в опит за геноцид. — Тя махна с ръка. — А сега, хайде да бутнем тези красавци в дранголника, където им е мястото. Най-после имаме доказателство. И свидетел. Стархайкер, ще са ми нужни твоите показания.
— Разчитай на мен, полицай. — Тор кимна, обхваната от чувство за мъст, когато К’сунг мина покрай нея. Двама други го последваха, преди да се появи Оийрезубол.
— Персийпион? — обърна се той към нея. — Предполагам, че в края на краищата няма да те взема със себе си. Не там, за където съм тръгнал сега.
— Ти искаше да ме превърнеш в безсловесно същество, мръсно копеле! Винаги си искал това! — Тя мина покрай Палу Тийон и застана пред него. — Надявам се да останеш там, докато се скапеш. Надявам се вече да не видиш жена… — Тя изведнъж си спомни, че той все пак се бе опитал да я спаси. И че няколкото секунди, които бе спечелил, се оказаха от решаващо значение.
— Не исках да си мъртва, това е всичко! Дори и такава щеше да бъдеш по-добра, отколкото мъртва. — Той се наведе към нея. Полицаят го дръпна назад.
— Говори само за себе си. — Тя скръсти ръце. — Досега винаги си мислил само за себе си.
Той погледна към Палу Тийон.
— Ако ти трябва това, което знам по въпроса, просто попитай. Всичко ще ти кажа. — Палу Тийон кимна, а един от другите мъже изпсува тихо. Палу Тийон разбра, че животът на Оийрезубол отсега нататък няма да струва пукната пара, независимо къде ще го изпратят.
Тор усети, че Палу Тийон я гледа и видя неочаквано съчувствие в очите й. Палу Тийон поклати едва-едва глава, докато изпращаше с поглед Оийрезубол.
Тор пристъпи напред и доближи Оийрезубол. После го целуна леко по устата.
— Довиждане, Оийр.
Той не й отговори. Полицаите го изведоха от стаята. Тор се върна и застана до Полакс. Защо е това? Защо е това. Защо никога не желаеш това, което имаш, докато не го загубиш?
46
Джеруша се наведе напред над бюрото, проточила шия, докато гледаше как отвеждат доктор К’сунг и неговите съучастници в крилото за задържани. О, сладко отмъщение! В усмивката й нямаше нищо радостно. Тя бе осуетила заговора на кралицата в последния момент. И макар че не можеше сама да пипне Еъриенрод, я беше оставила в ръцете на Летните хора, а и те щяха да я пазят до деня на нейната екзекуция. Може би в края на краищата има справедливост във вселената.
— Стархайкер!
Тор Стархайкер седеше и пиеше силен чай под зоркия поглед на Полакс. Тор стана от пейката, мина през групата на полицаите и дойде до бюрото. Джеруша я наблюдаваше с учудване и интерес. Под размазания й грим се подаваше обикновено, прагматично лице, а нейната права коса с миши цвят беше отрязана безцеремонно до ушите. О, богове, и това е човешко същество! Изведнъж Джеруша си спомни, че един от мъжете, които бе арестувала, изглежда беше влюбен в това човешко същество. По дяволите, защо не може доброто да е добро и лошото лошо… защо нещата не могат да бъдат прости, поне веднъж? Болна съм от мъка. Тя се отърси от тези мисли, когато жената се изправи пред нея.