Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:

Близо 150 години Зимните колонизатори владееха Тийумат и нейните богатства. Но скоро ще се затвори вратата към галактическата Хегемония и планетата Тийумат ще бъде изолирана, за да започне 150-годишното господство на Летните диваци. Освен ако… Еъриенрод, неостаряващата Снежна кралица не извърши геноцидно престъпление и не промени бъдещето…
1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 213
Перейти на страницу:

— Б.З.! — Тя сложи ръка на устата си. — Как мога…

— Не можеш. Не се опитвай. — Той поклати глава. — Просто ме остави да тръгна… — Той започна да се отдалечава, но тя видя, че краката му се огъват. Движеше се все по-бавно, докато падна безчувствен на бялата каменна настилка.

45

Тор седеше в ъгъла, подпряна на стената като парцалена кукла. Бялата лабораторна светлина пронизваше воднистите й очи. Тя знаеше, че отвъд стената, зад гърба й, се намира цял един град, пълен с хора, които не знаят за нейната нещастна обреченост. Но в тази стерилна стая не достигаше никакъв звук от празненството, никакъв смях, никакви викове. Стената беше шумонепроницаема и никакъв звук от Тор нямаше да може да излезе навън. Тя се бореше безуспешно с невидимите връзки на парализата. Щеше да мине най-малко час, докато нервната й система започне да контролира движението на един-единствен пръст. А беше сигурна, че до края на живота й нямаше толкова много време. О-о, богове, ако можеше да крещи! Крясъкът ечеше в главата й, а очите й щяха да се пръснат. И тя заскимтя — една тънка, жалка струйка звук, най-красивият шум, който някога бе издавала.

Оийрезубол погледна над масата към нея. Широкото му лице, с увиснали от двете страни мустаци, изразяваше неудобство, което по сила се доближаваше до нейното. Той бързо отмести поглед. Невъзмутимото обсъждане на най-ефективните средства за причиняване на масова епидемия продължаваше да витае във въздуха, да жужи като раздразнен кошер. Един от заговорниците приказваше нещо на Сорс. Оийрезубол, мръсно копеле, направи нещо, направи нещо!

Оийрезубол предложи да заразят водоизточника. Беше отхвърлено като неефективно.

Ханууд, който служеше на Сорс вече половин вечност, се върна в стаята, като заключи вратата зад себе си с особена грижливост.

Бръмченето в главата й престана. Тор видя как главите на всички се обърнаха към съдията, за да чуят присъдата.

— Е? — каза един от мъжете, когото тя не познаваше.

— Той каза да се отървем от нея, разбира се. — Ханууд наклони глава към Тор. — Да хвърлим тялото й в морето. Така никой няма да може да разбере къде е изчезнала. — Той махна с ръка към недостижимата реалност отвъд стената. — Казват, че морето никога не забравя… но Карбънкъл ще забрави.

Тор изстена, но звукът остана уловен вътре в нея.

— Не, по дяволите. Не вярвам! — Оийрезубол се изправи, готов за конфликт. — Аз се каня да се женя за нея, ще я отведа. Той знае това, не може да е казал да се отървем от нея!

— Заповедите ли оспорваш, Оийрезубол? — От въздуха долетя дрезгавият, безплътен глас на Сорс. Всички неволно погледнаха нагоре.

Оийрезубол се прегърби, но решимостта му остана.

— Не е необходимо да убивате Персийпион. Не мога да седя тук и да позволя това да се случи. — Очите му започнаха неуверено да блуждаят по стените, по ъглите на тавана. — Трябва да има друг начин.

— Да не би да предлагаш и теб да убия? В края на краищата твоята некомпетентност създаде тази ситуация, нали?

Ръцете на Оийрезубол се плъзнаха към парализиращия револвер под полата на дългата му жилетка. Но револверите бяха пет срещу един, а Оийрезубол никога не би поел риск, равен на самоубийство.

— Не, господарю! Не… но тя ще ми става жена. Аз ще се погрижа тя да не се разприказва.

— Ти мислиш, че след като Персийпион знае какво вършиш тук, няма да се откаже да се омъжи за теб? — Гласът стана още по-студен. — Колкото и аморално животно да е, тя ще те намрази заради това. Ти никога няма да можеш да й вярваш.

О-о, богове, Сорс, позволи ми да говоря! Всичко ще му обещая! По тялото й започна да се стича влудяваща студена пот.

— И аз никога няма да мога отново да ти вярвам, Оийрезубол, освен ако не ми докажеш твоята лоялност към мен. — Гласът спря. Тор потрепери вътрешно. — Но аз не отхвърлям напълно твоето предложение, така че ги давам две възможности: или Персийпион да умре, или да живее. Но ако остане жива, ти ще трябва да вземеш мерки тя никога да не свидетелства срещу нас.

Моментната надежда на Оийрезубол отново помръкна.

— Какво имаш предвид? — Той се реши да я погледне, после отново отмести поглед.

— Имам предвид да не може да каже на никого онова, което знае, независимо какво ще правят, за да я накарат да говори. Мисля, че една инжекция с ксетидиел ще бъде достатъчно ефективна.

1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)