Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Въпреки това ще го видя. — Той понижи глас. — А колкото до влошеното ми здраве, ако още веднъж се изпуснете на висок глас, ще ви екзекутирам.
Особено в момента илдирийците не трябваше да научават за слабостта на своя вожд.
Като осъзнаха какво са направили, лекарите се спогледаха ужасени. Сайрок’х знаеше, че може да има абсолютно доверие на Брон’н, а що се отнася до групичката мъници, щеше да се погрижи да бъдат избити веднага след приключването на визитата. Наложителни решения. Тайната за нелечимата му болест не трябваше да излиза наяве. Поне засега. Народът не трябваше да изпада в униние.
Мъниците довлякоха какавидения трон до неподвижното тяло на Руса’х, за да може магът-император да се взре в безжизненото лице на третия си син. Губернаторът на Хирилка беше с подпухнали страни и изнежени черти. Видът му бе нездрав и… немощен.
Най-големият Джора’х винаги бе имал горд и доволен вид на мечтател — непрактичен и наивен. Вторият, губернаторът на Добро, беше мрачен и непоколебимо решителен, но лишен от милосърдие. Руса’х беше разглезен и леконравен, без други грижи, освен да се нахрани, да се надруса и да се забавлява с компаньонките си. Докато хидрогите опустошаваха Хирилка, губернаторът бе пропаднал в някаква бездна и нямаше желанието и волята да се измъкне от нея.
— Винаги си бил мекушав, Руса’х… и безгръбначен.
Запита се дали причината синът му да не излиза от безсъзнание не е просто страхът му да погледне грубата действителност право в очите.
Когато беше млад, все още престолонаследник, Сайрок’х също бе обичал много жени, но зачиташе единствено питомците си от благороднички. Въпреки това едва си спомняше майката на Руса’х. Като правеше толкова много деца, той чисто и просто създаваше оръдия за Илдирийската империя… каквото оръдие беше самият той.
А в момента престолонаследникът Джора’х беше най-важното от всички оръдия.
Само да разполагаше с малко повече време. И ситуацията да не бе така сложна.
Намръщи се, раздразнен от собствената си нерешителност и слабост — пронизващите болки раздираха черепа му отвътре, сякаш ято лешояди разкъсваха плячката си. Трябваше да изтръгне от Джора’х наивната му добродетелност, за да поеме отговорностите на управлението. Беше жестоко, но неизбежно. Магът-император нямаше време за състрадание.
Той кимна отсечено към Брон’н.
— Това, което се случи с губернатора на Хирилка, е предупреждение за всички нас. Империята може да си позволи загубата на един безполезен хедонистичен губернатор… но първородният ми син е жизненоважен за оцеляването на нашия народ. Не мога да си позволя да изгубя и престолонаследника.
Взе решение да разпореди екзекутирането на двамата лекари — за по-сигурно. За да избегне всякакви рискове. Вече нямаше нужда от доктори. Какво можеха да направят за него? Безволевият Руса’х или щеше да се справи сам… или просто щеше да си умре в своя подтизмен сън. Той вече не влизаше в сметката.
— Отведи ме в Небесната сфера, Брон’н. Днес следобед ще дам прием.
— Достатъчно силен ли сте, господарю? — запита един от лекарите.
Сайрок’х го изгледа освирепял.
— Трябва да съм.
Едва след като престолонаследникът се възкачеше на трона и станеше маг-император, всички духовни нишки на тизма щяха да се фокусират в него. Тогава цялата мозайка на замисъла щеше да се разгърне пред скептичното му съзнание. Въпреки своята незрялост той щеше да осъзнае необходимостта от онова, което беше извършил баща му, а преди това и всички магове-императори.
И тогава Джора’х щеше да разбере, че не съществува никаква алтернатива. Абсолютно никаква.
102.
Нира
Добро не помнеше толкова страховит сезон на урагани и пожари от векове. Вече шеста година Нира наблюдаваше цикъла на гневното време, използвайки наученото като помощник на зелена жрица да разбира метеорологията.
Климатът на планетата беше благоприятен месеци наред — с достатъчно валежи и умерени ветрове. Но след това облаците изчезваха, въздухът ставаше сух и хълмовете се съсухряха като кафява прахан. Плевелите и тревите, които израстваха буйно през дъждовния сезон, се сбръчкваха в сплъстен, леснозапалим килим. Достатъчна беше само искра от светкавица, та съсухрените хълмове да пламнат и над тях се издигаха стълбове черен пушек.
Пожарите плъзваха нагоре към билата на хълмовете и надолу към закътаните долинки и изтощените и почернели от сажди работни екипи нямаха и миг почивка. Хора и илдирийци се бореха с огъня с всичко, каквото им попадне, но пламъците продължаваха да пълзят.