Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Естара се радваше, че родителите й са тук, а Сарейн бе доволна заради сестра си. Чрез зеления жрец в Двореца сутринта на сватбения ден се бе свързала с Рейналд на Терок и с Бенето на Гарванов пристан.
Целият Дворцов квартал бе идеално почистен за церемонията и всяко камъче бе излъскано до блясък. Фонтаните също бяха почистени и напълнени с оцветена вода. Светлини и флагове бяха осеяли високите точки из града. Милион зелени лентички бяха привързани по кабелите и напречните греди на висящия мост над Кралския канал. Щом зърна цялата тази украса, Питър затаи дъх от изумление, след което се усмихна.
Във всяко кътче бяха засадени свежи цветя и дръвчета, за да придадат на Двореца на шепота и целия комплекс наоколо пищно зелен „терокски“ стил, а вечерното великолепие на фойерверките и конфетите символизираше богатството на Ханзейския съюз, напук на надвисналата заплаха от хидрогите.
Измъкнат за спектакъла, застарелият глава на официалната Църква на единството бе облечен в златна мантия и носеше сияен скиптър с аура на върха. Макар никога да не бе виждал краля и кралицата, архиотецът бе отрепетирал многократно церемонията, а гримьорите бяха наставили сивата му брада, за да му придадат по-мъдър и патриархален облик.
Питър и Естара получиха сценария за церемонията и репетираха своите отговори под ръководството на ОХ и петима министри по протокола. За Базил беше от огромно значение представлението да бъде изиграно без нито една грешка. Когато понякога объркваха репликите си, Питър и Естара се споглеждаха крадешком, сподавяйки пристъпите на смях от напрежение.
Но кралят беше постоянно нащрек. Помнеше, че в деня на коронацията тайно го бяха упоили, за да се подчинява безропотно, затова през целия ден не сложи нито хапка в устата си.
Макар никога да не се бе срещал със стария крал Фредерик, бе сигурен, че предшественикът му е бил глуповат и напълно незаинтересован от политиката. Питър — Реймънд Агуера — беше достатъчно интелигентен. Бе убеден, че с умната си и очарователна кралица може да управлява Ханзата със или без постоянните разпоредби на председателя. Политиката, която провеждаше Базил, беше в полза на успешния бизнес, но не защитаваше интересите на народа и единствено Питър беше в състояние да разбере това.
Щом церемонията започна и специално композираната сватбена симфония гръмна из целия дворцов квартал, Питър и Естара закрачиха по отделни пътеки, покрити с килими — неговият червен, нейният зелен — към пресечната им точка, където върху издигната платформа ги очакваше архиотецът.
Роклята на Естара бе дори по-зашеметяваща, отколкото обещаваха дворцовите шивачи. Парадната униформа на Питър проблясваше със златните си ширити, копчета от скъпоценни камъни и медальони. Двамата внушаваха идеализираната представа за Ханзата в очите на публиката.
Въздухът ухаеше на цветя и бе изпълнен с възбуденото нетърпеливо бърборене на струпалата се тълпа. Кралят и годеницата му крачеха към мястото, където жизнените им пътища щяха да се пресекат пред архиотеца.
Архиотецът вдигна покритите си с ръкавите на мантията ръце в жест на поздрав и благослов и възторжените викове станаха толкова оглушителни, че Питър престана да чува величествените месингови акорди на симфонията. На всяка крачка имаше гвардейци и часови, поставени за да го охраняват. Да не би сред тълпата да се бе промъкнал някой хидрог? Или се притесняваха от човешки наемен убиец? Или пък трябваше да гарантират неговото подчинение?
Архиотецът произнесе от платформата напевно прочувствено слово, след което покани Питър и Естара да повторят тържествените си клетви. Главата на Църквата събра ръцете им и ги постави един до друг, обявявайки с гръмовния си глас, че двамата вече официално са съпруг и съпруга. Питър погледна Естара право в очите. Не можеше да повярва колко зашеметяващо красива е в този момент. За миг забрави за всичко останало.
След което се целунаха сред обезумелите писъци на тълпите. Щом срещна погледа му, тя примигна с израз на надежда, възхищение и щастие, който оправдаваше всеки миг от непосилната и изтощителна подготовка.
След което двамата минаха покрай архиотеца и закрачиха по една обща пътека, отдалечавайки се от него.
През останалата част от деня и през цялата вечер кралят и кралицата бяха оглушавани от звуци и заслепявани от багри. Пищните тържества и несекващата музика изтощиха новобрачните. От тостовете, угощенията и танците на Питър му се виеше свят.
Даваше си сметка, че очакванията на хората са стигнали кулминационната си точка заедно с гнева и жаждата за реванш над хидрогите. Няколко пъти в открити разговори умишлено сподели загрижеността си по повод „провала на председателя“ да постигне напредък по отношение на врага и тревогата си, че настоящата експедиция до Голген е очевидно пилеене на усилия и средства.