Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Преди началото на приема в желанието си да постави Базил на мястото му Питър даде категорични инструкции на организаторите на сватбата за подредбата на местата. Обоснова се с уважителното си отношение към желанието на председателя „да остане в сянка“, както обикновено.
Когато всички гости заеха определените им места в просторната банкетна зала, Базил с изумление установи, че мястото му е променено: вместо да седи на челната маса непосредствено до краля и кралицата, той бе изтикан в отдалечен ъгъл на стаята на маса с непочтително незначителни сановници. Председателят не можеше да не си даде сметка за смисъла на това преместване, нито пък можеше да си позволи да се премести, без това да предизвика брожение. Питър бе убеден, че няма да стигне дотам.
Празникът бе в разгара си, танцуващите двойки се носеха под акомпанимента на музиката, кралят седеше до съпругата си, заобиколени от Алекса и Идрис и най-малката им дъщеря Сели, онемяла от вълнение от всичко, което вижда. Дъщеря им Сарейн изглеждаше крайно притеснена от обстоятелството, че Базил не е при тях.
Питър прикани към минута тишина и обяви:
— Нуждая се от кратък отдих от целия този шеметен пир. Бих помолил за разрешението ви да се поразходя в градината на Лунната статуя заедно с новото си семейство. — Той разтвори широко ръце в подканващ жест към Алекса, Идрис, Естара и Сарейн. — Ще се присъединим отново към вас след по-малко от час. Продължавайте да празнувате.
Присъстващите заръкопляскаха. Както бе очаквал, Базил си проби път към тях, вбесен от шегата на Питър с размененото му място.
— Разрешете ми да се присъединя към вас, крал Питър — каза той, опитвайки се да придаде престорена топлота на хладния си тон.
Питър му хвърли снизходителна усмивка и отвърна достатъчно високо, за да го чуят околните:
— Не е необходимо, господин Венцеслас. — Не употреби дори „председателю“. — Вървете и се забавлявайте. Излишно е да ви досаждаме със семейните си проблеми.
След което прегърна Естара и изведе групичката от банкетната зала. Заслуша се в щастливия разговор на Алекса и Идрис с дъщеря им, докато крачеха в прохладната нощ. Бъбреха за пеперудени празници и терокски дървета и споделяха дребните си грижи, и показваха съвсем незначителен интерес към проблемите на цивилизацията на Спиралния ръкав. Въпреки това Питър се преструваше на заинтригуван, докато се разхождаше заедно с тях.
— Трябва да се опознаем, Идрис и Алекса — каза той. — Обещавам да направя всичко по силите си, за да бъде дъщеря ви щастлива.
И погледна към ярко осветения дворец, където бе останал Базил. Беше сигурен, че бившите терокски владетели тълкуват напълно погрешно усмивката на удовлетворение, която бе разцъфтяла върху лицето му.
Базил щеше да се пръсне от гняв. Престореният израз на спокойствие върху лицето му бе толкова крехък, че би се разпаднал дори от кихавица. Бе сигурен, че всички забелязват гневната руменина върху страните му, а той ненавиждаше липсата на контрол.
Доловил потиснатостта на председателя, господин Пелидор се промъкна незабелязано до него.
— Да ги подслушам ли, сър? Те са в обсега на скритите в градината микрофони.
— Не — изсъска Базил през зъби. — Не се опитват да заговорничат зад гърба ми. Това спектакълче беше единствено заради мен.
Той пое дълбоко дъх, за да се овладее.
— Боя се, че нашето красиво кралче става все по-непослушно с всеки ден.
Базил направи пауза, оглеждайки гостите, после промълви с половин уста:
— Май се налага да помислим какво да предприемем.
101.
Магът-император
Магът-император контролираше Империята във всяко отношение… но ако не беше в състояние да контролира най-големия си син, всичко щеше да се обърка. Неподчинението на Джора’х заплашваше да обезсмисли всичките му усилия за благоденствието на тяхната велика раса.
Престолонаследникът узна истината за своята незначителна човешка любовница, но Сайрок’х така и не си даде сметка за сложността на ситуацията, която не можеше да бъде разрешена с утешения и смирено покорство. Изобщо не бе преценил какво голямо значение има тази женска за сина му.
Той не можеше да заповяда на Джора’х да се осъзнае, а глупавият му гняв можеше да разруши неуловимите връзки, които бяха така нужни на владетеля през последните дни на живота му. Обясненията не успяха да убедят неговия идеалистичен и поразен от любовното чувство син, че съществуват неумолими, неприятни отговорности, които би могъл да осъзнае само един маг-император.