Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Всички други илдирийци инстинктивно усещаха общовалидните внушения на тизма. Всички други илдирийци съблюдаваха заповедите на своя вожд и съзнаваха, че те са продиктувани от Извора на светлината. Но за свой ужас Сайрок’х вече знаеше, че престолонаследникът не е покорен като останалите му поданици. Прекалено дълго бе проявявал снизходителност, разбиране и търпимост към него. Най-големият му син бе сляп за своето предназначение. Илдирийската империя не би могла да се справи с подобна криза, особено в момента.
Проблемът трябваше да намери решение. По какъвто и да било начин. При това много бързо.
Потънал в мрачен размисъл, магът-император седеше в какавидения трон. Разположените му близо едно до друго очи се бяха присвили сред провисналите от мазнина възглавнички, докато обмисляше кое би било най-мъдрото решение. В този размирен век на своето управление Сайрок’х се бе сблъсквал с какви ли не кризи, но нито една от тях не го бе поразявала право в сърцето.
Налагаше се или да убие най-големия си син, единствения престолонаследник, или да го принуди да съзре светлината.
След спречкването с Джора’х владетелят разпусна приема. От върха на снопа светлина благодушното му холографско изображение продължаваше да гледа към изпадналите в благоговение поклонници, прекосили седемте потока и изкачили стъпалата към Призматичния палат, но Сайрок’х не бе в състояние да застане пред поданиците си, докато мозъкът му се мяташе в тревожни съмнения и нерешителност.
Тъй като Джора’х се бе заклел да отлети на Добро, магът-император забрани всички полети, за да му попречи да замине. Дори забрани на търговските кораби да напускат Миджистра, въпреки щетите, които щеше да понесе илдирийската икономика.
Само че такива мерки не можеха да продължават дълго. Джора’х беше интелигентен, съобразителен и отмъстителен. Неотстъпчивият му син щеше да намери начин да осъществи безумния си и безсмислен план.
Сайрок’х трябваше да действа бързо. Илдирийците щяха да усетят всяко негово по-нататъшно колебание и бавене, което би довело до още по-голям хаос, отколкото евентуална погрешна стъпка. Един маг-император не биваше да си позволява лукса да се чувства безпомощен.
Остриетата на болката раздираха неудържимо нервната му система, сякаш ръфащите го тумори бяха освирепели. Трябваше да преодолее болката и да не я показва. Недопустимо беше един маг-император да приема хапчета и болкоуспокояващи, камо ли стимуланти като шайинг. Макар да притъпяваха болките, те същевременно блокираха контрола му върху нишките на тизма. А това не можеше да си позволи.
Той извика с дрезгавия си глас:
— Брон’н, помагай! Извикай мъниците.
Масивният охранител нададе вик и дребосъците-слуги се втурнаха, за да удовлетворят и обслужат мага-император. Брон’н замръзна на мястото си, стиснал излъсканата ръкохватка на церемониалната си катана. Наточеното като бръснач оръжие проблясваше като диамант на отразената светлина, която проникваше през прозрачните стени на двореца.
Сайрок’х включи уредите на какавидения трон и той промени формата си по начин, който позволяваше да бъде преместван като носилка. Мъниците се засуетиха около господаря си: размазваха мехлеми по кожата му, почистваха петната от тапицерията на трона, подлагаха възглавнички и одеяла, повдигаха главата на мага-император. Двама нежно замилваха потрепващата му плитка.
Когато привършиха, Брон’н удари с катаната по полирания под и те се дръпнаха настрана.
— Какво ще наредите, господарю?
— Искам да посетя губернатора на Хирилка. — Сайрок’х пое дълбоко дъх, потискайки разочарованието си. — Заведете ме в медицинското отделение.
— Както заповядате, господарю.
Импровизираната процесия пое по сводестите коридори и мина покрай водопадите, които се спускаха по инкрустирани със скъпоценни камъни улеи. Придворни, служители и поклонници се отдръпваха изумени от пътя й.
Слухът ги бе изпреварил и докато стигнат до лечебницата, двама души от медицинския персонал бяха излезли да ги посрещнат, горди и същевременно разтревожени от посещението на мага-император.
— Да не би състоянието ви да се е влошило, сеньор? — попита единият от докторите притеснено и разшири ноздри, за да долови засилени симптоми на болестта.
— Не, тук съм, за да погледна сина си Руса’х.
— Няма никаква промяна в състоянието на губернатора на Хирилка — отвърна лекарят. — Продължава да почива в спокойствие, но мозъкът му си остава заключен. Подтизменият му сън е ненарушим.