Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Вао’сх огледа неохотно слушащата го групичка. Всички пристъпваха унило към светлините на Секда. Облечен в защитния си костюм, паметителят не можеше да се възползва от многоцветните израстъци по лицето си, но слушателите му явно не изпитваха нужда от допълнителна емоционална възбуда. И без това бяха изтръпнали от напрежение.
— На голямо разстояние на друго място на брега на огромния континент на Хийлд имало друго селище, но тъй като енергийните им системи били повредени, обречените колонисти не можели да изпратят съобщение какво ги е сполетяло. Те надавали все по-ужасени викове, които можели да бъдат усетени по целия свят. Усетили ги дори в Илдира, достигнали чак до мага-император. Все по-силни и по-силни. Внезапно се възцарила тишина! Абсолютна тишина, като отворена рана в тизма. — Вао’сх спря да разказва и огледа с блеснали очи смутената публика. — Група смелчаци от другото селище се въоръжили с факли и фенери и тръгнали да ги спасят. — Паметителят замахна с пръст, сепвайки слушателите си. — Но когато пристигнали, намерили колонистите вкаменени. Всички до един, сякаш всяка искрица живот в тях била изсмукана от ужасяващия мрак. Напълно откъснати от Извора на светлината. Огньовете били угаснали, дори искра не прехвърчала. Или били загинали от ужас… или шана рей ги били лишили от живот.
Антон се възрадва.
— Значи и вие си имате страшни истории. Какво са шана рейте?
— Чудовища, които живеят далеч от слънчевата светлина и черпят сили от сенките. Те са проклятие за Извора на светлината. Всички се боят от тях.
Един от изнервените търсачи на силни усещания се обади:
— Не може ли просто да погледнем града и да се връщаме в Прайм? Имам… много работа.
Антон повдигна недоверчиво вежди.
— На един ваканционен свят?
Бяха стигнали пред главния вход на недовършения огромен купол. Бръмбароподобните черни роботи се придвижваха по високите скелета, закрепваха дебели греди и инсталираха прозрачни полимерни плочи. На ярката светлина Антон забеляза струпани материали, жилищните комплекси и магазини, недовършените увеселителни заведения. Във вътрешността на купола комплексите за възстановяване пустееха до ресторанти и други сгради и очакваха да бъдат заселени с настъпването на деня от тази страна на Марата.
Роботите доброволци напредваха със строежа много бързо. Шлемът на Антон гърмеше от строителните дейности.
— Как успявате да ги накарате да са толкова усърдни? Все пак не строят град, в който те ще живеят.
— Нито един илдириец не нарежда на кликиските роботи, паметителю Антон. Нито са наши пленници, нито сме ги програмирали. Правят го по собствен избор.
— Добре, че инсталираха осветление за нас — обади се един от курортистите.
Туристите се поуспокоиха сред суматохата от дейности и яркото осветление в централния купол, въпреки че гредите и подпорите мятаха върху земята плътни сенки, които напомняха паяжини.
Антон продължи навътре в куполния град, заслушан в отекващите шумове и загледан в безбройните роботи. Никога не бе виждал толкова много от извънземните машини на едно място.
— Кликиските роботи са приспособени да работят на тъмно — обясни Вао’сх.
Антон кимна с възхищение.
— И са свършили огромна работа.
100.
Крал Питър
Кралската сватба беше замислена като по-зрелищно представление дори от коронацията на крал Питър. Унизено от разгрома на Оскивъл, цялото човечество бе зажадняло да възвърне самочувствието си. Поданиците забравиха раздразнението си от ограничаващата ражданията прокламация на Питър и се обединиха, вдъхвайки си взаимно увереност, че могат да превъзмогнат трагедията.
Според Базил Венцеслас тъкмо това бе необходимо на всички, за да поддържат духа си. А и по-близките контакти между Терок и Ханзата вдъхваха по-големи надежди.
Доволен да допринесе за въодушевлението, Питър се включи с готовност в сватбените церемонии и празненства, посветени на Естара. Повече го интересуваше да достави удоволствие на нея, отколкото на новинарските медии. След кратките им лични срещи все повече харесваше младата жена. Може би тя щеше да се окаже единственият му съюзник.