Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
След смайващото съобщение от Бързия Бен Сори се свърза със Сенкотрон. Господарят на Сенките се поразпени, а след като съобщи на Въжето, че Бен Адефон Делат е някогашен върховен жрец на Сянката, Сори усети, че ядът на Сенкотрон не й е чужд. От Бързака щеше да си плати за многобройните си хитрини.
Хрътките на Сенкотрон наистина се оказаха готови и тя бе сигурна, че в този момент се приближават към плячката си.
Когато поднови пътя си през своя Лабиринт, се натъкна на усилваща се съпротива — странен натиск, който ставаше все по-силен с всяка стъпка, която направеше на изток. Най-сетне тя се предаде и излезе сред хълмовете Джадроуби. Беше обед и на половин миля напред по пътя яздеше групата на Монетодържача. Тя бързо преодоля разстоянието и когато се оказа едва на стотина крачки зад тях, започна да сбира около себе си сенки — макар че и това се оказваше все по-трудно. Което можеше да означава само едно: наблизо имаше Т’лан Имасс.
Към какво и към кого яздеше Монетодържача? Дали не се беше заблудила? Дали пък това не бяха агенти на империята Малазан? Такава възможност противоречеше на влиянието на Опонн, но й беше трудно да стигне до друго заключение.
„Интересен ще се окаже този ден“, каза си тя.
Групата беше вече на петдесет крачки и се изкачваше по склона на хълма. Стигнаха билото и се скриха от погледа й. Тя ускори ход и само след няколко мига чу шум от битка горе — битка, в която се беше завихрил отатарал.
Прониза я гняв. С отатарал беше свързан един спомен, много личен спомен. Тя предпазливо затърси удобно място, от което да вижда по-добре.
Схватката се беше оказала бърза и групата на Монетодържача беше като че ли почти пометена. Всъщност самият той все още стоеше на крака срещу някаква висока жилава жена, държаща отатаралски меч.
Сори веднага позна адюнкта Лорн. На мисия, несъмнено, за своята скъпа императрица, мисия, включваща и един Т’лан Имасс, който не се виждаше, но беше наблизо. Успя да улови разговора им. След като хората с момчето не бяха агенти на империята, то може би господарят им в Даруджистан бе усетил присъствието на имасеца тук и ги беше изпратил да проучат.
По-късно щеше да разбере каква точно е мисията на адюнктата. Точно сега бе най-подходящият момент да убие Монетодържача. А близостта на Имасс правеше успеха още по-сигурен. Дори силите на Опонн не можеха да надмогнат влиянието на Лабиринта Телланн. Убиването на момчето щеше да е лесно. Сори изчака, след това се усмихна, щом адюнкта Лорн тръгна на север.
Само след няколко минути Монетата на Опонн щеше да е в ръцете й. И в този ден един бог навярно щеше да умре.
Щом Лорн се отдалечи достатъчно, Крокъс затича към воина. Сори бавно се надигна, присви се и тръгна безшумно, стиснала гаротата.
Хрътките завиха отново и жадният им вой доехтя от всички страни. Хеърлок се присви, разколебан, и се обърна към капитана.
— Ще трябва да изчакаш още малко, преди да умреш, капитане. Нямам намерение да претупвам нещата. О, не, държа да се насладя на скръбната ти кончина.
Паран сви рамене, стиснал Шанс в запотените си ръце. За негова собствена изненада, наистина му беше все едно. Ако Хрътките пристигнеха само за да разберат, че Хеърлок е избягал, сигурно щяха да си изкарат яда на него, и толкова.
— Ще съжалиш за пропуснатата възможност, Хеърлок. Магията на този меч може и да не е предназначена за тебе, но се канех да те насека на трески. Магията ти по-силна ли е от моята омраза? Би било добре да го проверим.
— О, какъв внезапен изблик на храброст! Какво знаеш ти за омразата, капитанче? Като се върна, ще ти покажа съвсем точно какво може да постигне омразата. — Дървената фигурка махна с ръце и на десетина стъпки от тях във въздуха се разтвори нова цепнатина, и от нея лъхна зловоние. — Тъпи и упорити некадърници — измърмори Хеърлок. — До скоро, капитане. — И дървеното човече заситни към процепа.
Бързия Бен се ухили свирепо, измъкна камата с дясната си ръка, с едно-единствено плавно движение сряза изпънатото черво, свързващо пръчките, и изсъска:
— Сбогом, Хеърлок!
Куклата се пльосна по корем и Паран се облещи. Миг след това Хеърлок изврещя.
Капитанът присви очи.
— Някой, изглежда, е срязал конците ти, Хеърлок.
Хрътките приближаваха. Само след няколко мига щяха да се нахвърлят върху тях.
— Животът ти, капитане! — изрева Хеърлок. — Хвърли ме в Лабиринта и животът ти си е твой, кълна ти се!