Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Паран стисна здраво дръжката на меча. Ръката чак го заболя и усети пот между пръстите си. На допир Шанс не се различаваше с нищо от никое друго оръжие. Трябваше ли да очаква нещо повече? Не помнеше много за последния път, когато го беше използвал срещу Хрътката. Но ако в оръжието се криеше някаква сила, не трябваше ли да може да я усети? На допир Шанс беше студен, все едно че стискаше парче лед, което отказва да се стопи в шепата му. И беше някак неудобен, все едно че той беше новак и не го държеше както трябва.
Все пак какво бе предизвикало този негов внезапен прилив на увереност? „Привличане на асцендент в битката… ще мога ли да го направя добре? Разбира се, ако Опонн е нетърпелив като последния път…“ Може би беше нещо повече от напрежението, породено от очакването нещо да се случи. Дали Ток не грешеше? Обърна се към мъжа до себе си и отвори уста да проговори.
Спря го някакъв силен, безумен кикот. Паран дръпна рязко юздите. Конят му изцвили и се изправи на задните си крака. Повя студен вятър. Капитанът вдигна меча си и изруга. Конят отново изцвили, този път от болка, и рухна под него все едно, че костите му станаха на прах. Мечът на Паран изхвърча от ръката му, а земята се втурна до го посрещне. Конят рухна до него, претърколи се и затисна краката му.
Тетивата на Ток изсвистя и стрелата се пръсна в нещо твърдо.
Паран се надигна на лакът и погледна нагоре.
Куклата Хеърлок летеше на двайсет стъпки над тях. Втора стрела я улучи пред очите на капитана и също се пръсна.
Хеърлок отново се изсмя и извърна обезумелия си поглед към Ток. После махна с ръка.
Паран извика, извърна се и видя как Ток изхвърча от коня си. Нокътят се запремята из въздуха, който се раздра пред него. Паран отново извика в безпомощен ужас, а Ток-младши се гмурна в разлома и изчезна сред вихрещите се отвъд мъгли. Раздраното се затвори с трясък, без да остави и следа от спътника на Паран.
Хеърлок бавно се спусна на земята, спря, за да оправи раздърпаните си дрешки, после закрачи към Паран.
— Помислих, че може да си ти — изкиска се Хеърлок. — Не е ли мъстта по-сладка от медец, а, капитане? Твоята смърт ще е дълга, ще се ниже бавничко и ще е много, много болезнена. Представи си удоволствието, което ще изпитвам, докато те гледам!
Паран се измъкна изпод коня, надигна се, взе меча си и се изправи.
Хеърлок го изгледа с явна насмешка и тръгна към него.
— Това оръжие не е за мен, капитане. Та то дори не може да ме пореже. Така че… — куклата продължаваше да се приближава, — почвай воплите.
Паран вдигна меча и го обля вълна на отчаяние.
Хеърлок изведнъж спря, килна глава, извърна се на север и изръмжа:
— Невъзможно!
И чак сега Паран чу това, което Хеърлок вече бе чул: воя на Хрътките.
Бързия Бен сащисан наблюдаваше засадата. Какви ги вършеше Паран? Къде беше Татърсейл?
— Пътя на Гуглата да хвана дано! — прошепна той ядосано. — Изгубил се бил!
Все едно, всичко се случи толкова бързо, че той не можа да предотврати загубата на едноокия спътник на капитана.
Очите му рязко се отвориха и ръката му сграбчи парчето плат.
— Сори — изсъска Бен. — Сори! Чуй ме! Познавам те. Знам коя си. Котильон, Покровителю на убийците, Въжето, призовавам те!
Усети нахлулото в ума му присъствие, последвано от мъжки глас.
— Браво, Бързак.
— Имам съобщение за теб, Въже — каза магьосникът. — За Сенкотрон. — Напрежението в главата му се усили. — Сключена е сделка. Хрътките на твоя господар са гладни за мъст. Сега нямам време да ти обяснявам всичко — остави го за Сенкотрон. Ще ти дам местоположението на оня, когото Сенкотрон търси.
Долови киселата насмешка в гласа на Въжето.
— Аз осигурявам връзката, така ли? Начина да останеш жив във всичко това. Поздравявам те, Бързак. Малцина смъртни са успявали някога да избегнат склонността на моя господар към измамата. Изглежда, си го надхитрил. Добре тогава, разкрий ми това местоположение. Сенкотрон ще го получи незабавно.
Бързия Бен описа точното местоположение на Хеърлок в равнината Риви. Можеше само да се надява, че Хрътките ще пристигнат навреме. Много въпроси имаше към Паран и искаше капитанът да остане жив, за да им отговори, но беше длъжен да признае, че шансовете са нищожни.
Единственото, което му оставаше, бе да попречи на куклата да се измъкне. Той се усмихна отново. Чакал беше отдавна този миг.
Онос Т’уулан клечеше пред изправения камък още от съмване. През това време Лорн обикаляше из околните хълмове и се бореше със себе си. Знаеше със сигурност, че това, което правят, е грешно, че последствията от него далеч надвишават дребнавите усилия на една земна империя.