Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Африка! Земята на предците ви, драги ми Стивън!
„Но предците ми не са живели тук — помисли си Стивън. — Сигурен съм. Тези хора са по-мургави от англичаните, но по-светли от мен. Предполагам, че са араби.“
На глас той каза:
— Тръгнали ли сме за някъде, сър?
— Да видим пазара, Стивън!
Стивън се зарадва да чуе това. Тишината и пустотата го потискаха. На пазара сигурно щеше да има шум и оживление.
Но пазарът на този град се оказа много любопитно място. Той се намираше близо до високите градски стени край голяма дървена порта. Там нямаше сергии, нямаше тълпи от хора, нетърпеливи да разгледат стоките. Вместо това всички, които имаха желание да купят нещо, седяха мълчаливо на земята със скръстени ръце, докато пазарен служител — нещо като аукционер — разнасяше стоките и ги показваше на вероятните им купувачи. Той съобщаваше последната предложена цена и купувачът или клатеше глава, или предлагаше по-висока. Нямаше особено разнообразие от стоки: няколко топа тънко платно и бродирани дреболии, но най-вече килими. Когато Стивън сподели видяното със спътника си, джентълменът отвърна:
— Религията им е много строга, Стивън. Почти всичко им е забранено освен килимите.
По време на тъжната си разходка из пазара Стивън гледаше тези мъже, чиито усти бяха постоянно затворени от страх да не изрекат някоя забранена дума, чиито погледи постоянно отбягваха забранени гледки, чиито ръце постоянно се въздържаха от някое забранено действие. Стори му се, че единственото, което правят, е да водят полуживот. Те спокойно можеха да минат за видения от сън или призраци. В тихия град сред тихия пейзаж само горещият вятър като че ли живееше пълнокръвно. Стивън си каза, че не би се изненадал, ако един ден вятърът издуха града заедно с всичките му обитатели.
Двамата с джентълмена седнаха в един ъгъл на пазара под окъсан кафяв навес.
— Защо сме тук, сър? — попита Стивън.
— За да поговорим на спокойствие, Стивън. Случи се нещо много сериозно. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но всичките ни прекрасни планове бяха най-грубо осуетени и това отново е дело на магьосниците! По-безчестна двойка мъже не е имало на света! Мисля, че единственото им удоволствие е да демонстрират презрението си към нас! Но един ден, вярвам…
Джентълменът беше далеч по-усърден в обидите си към магьосниците, отколкото в изясняването на мисълта си, затова мина известно време, докато Стивън разбере какво точно се е случило. Изглежда, че Джонатан Стрейндж бе посетил краля на Англия, по каква причина — джентълменът не обясни, и очевидно последният беше отишъл в Уиндзор с първоначалното намерение да провери какво прави магьосникът и след това да види краля на Англия.
— … Сам не знам защо, но по някаква причина досега не бях посещавал Негово величество. Открих, че той е много приятен възрастен човек! Толкова почтителен към мен! Разговаряхме надълго и нашироко! Той много страдаше от жестокото отношение на поданиците си. Англичаните изпитват голямо удоволствие от това да унижават великите и благородните. Много велики личности в историята са страдали от злобните им гонения — хора като Чарлс I, Юлий Цезар и най-вече ние с вас!
— Моля да ме извините, сър. Но споменахте за планове. Какви планове имате предвид?
— О, плановете да ви направим крал на Англия, разбира се! Нима сте забравили?
— Не, нищо подобно. Но…
— Е, не знам какво е мнението ви, драги ми Стивън… — започна джентълменът и без да дочака да научи, продължи: — Но признавам, че ставам безпокоен в нетърпението си великата ви съдба да се изпълни от само себе си. Много ми се иска да предваря закъсняващата фортуна и да ви направя крал. Кой знае? Може би ми е отредено да бъда благородният инструмент, който ще ви издигне до високото положение, което ви се полага по право! Нищо не ми изглежда по-вероятно! Е, докато кралят и аз разговаряхме, изведнъж ми хрумна, че първата стъпка от плана ми да ви направя крал е да се отърва от него. Забележете, че не желаех зло на стареца. Тъкмо обратното! Обгърнах душата му с нежност и го направих по-щастлив, отколкото се беше чувствал от дълги години насам. Но това не задоволяваше магьосника! Тъкмо бях започнал да изплитам магията си, когато той заработи срещу мен. Приложи древна феина магия с голяма сила. Не съм бил по-изненадан през живота си! Кой би могъл да предположи, че той ще знае такова нещо?
Джентълменът прекъсна за кратко тирадата си, точно колкото Стивън да успее да вметне:
— Много съм ви признателен за загрижеността, сър, но трябва да отбележа, че настоящият крал има тринадесет синове и дъщери, най-големият от които вече управлява страната. Дори ако кралят умре, короната ще премине към един от тях.