Кладенецът на възнесението

Имението Пенрод не беше крепост, но въпреки това се отличаваше с разкошно обзавеждане. Мекото плюшено кресло, в което се бе отпуснал Елънд, бе приятно облекчение след напрегнатия ден. Но Елънд се страхуваше, че му действа прекалено успокояващо. Толкова е лесно да се унесеш…

— Аз гласувам за Сет — рече лорд Харбен.

Елънд се надигна. Това беше вторият вот за Сет, който го поставяше на второ място след трите гласа за Пенрод.

Присъстващите се обърнаха към Елънд.

— Гласувам за себе си — заяви той, като се опита да говори твърдо, което не беше лесно след всичко случило се.

След него бяха търговците. Елънд се облегна назад и зачака поредица от гласове за Сет.

— Аз давам гласа си за Пенорд — заяви Филин.

Елънд се надигна разтревожено. „Какво означава това?“

Следващият търговец също подкрепи Пенрод. Както и този след него, и след него. Елънд ги гледаше сащисан. „Какво пропуснах?“ Погледна Хам, който само повдигна объркано рамене.

Филин изгледа Елънд с усмивка. Елънд не пропусна да забележи, че в усмивката му се долавя задоволство. „Минали са на друга страна? Толкова бързо?“ Та нали Филин бе помогнал на Сет да се промъкне в града?

Самият Сет не присъстваше на заседанието, беше се оттеглил в Цитаделата Хастинг, за да си лекува раните.

— Аз гласувам за лорд Венчър — заяви Хоус, водачът на групата на скаа. Това също предизвика раздвижване в помещението. Хоус погледна Елънд и му кимна. Той беше твърд привърженик на Църквата на Оцелелия и въпреки че вярващите все още спореха за това как да организират последователите си, всички бяха съгласни, че един представител на Църквата на трона е по-добре, отколкото да предадат града на Сет.

„Тази подкрепа сигурно ще има цена“ — помисли си Елънд, докато скаа продължаваха да гласуват. Те познаваха Елънд като честен човек и бяха уверени, че няма да предаде вярата им.

Елънд все още не знаеше със сигурност какво ще трябва да даде в замяна на тази подкрепа, но в момента по-важното бе, че той и скаа имаха нужда едни от други.

— Аз гласувам за Пенрод — каза Джастин, докер от каналите.

— И аз — добави Търтс, брат му.

Елънд скръцна със зъби. Знаеше, че ще има проблеми, тези двамата никога не бяха одобрявали Църквата на Оцелелия. Но четирима скаа вече му бяха дали гласовете си. Оставаха само още двама, което означаваше, че поражението е почти неизбежно.

— Аз гласувам за Венчър — заяви единият.

— Аз също — каза последният скаа, казваше се Вет.

Това правеше петнадесет гласа за Пенрод, два за Сет и седем за Елънд. Мъртва хватка. Елънд се облегна назад и въздъхна едва чуто.

„Ти свърши твоята работа, Вин. Аз свърших моята. Остава да запазим тази страна единна“.

— Хъм — обади се нечий глас. — Мога ли да си сменя гласа?

Елънд отвори очи. Беше лорд Хабрен, един от поддръжниците на Сет.

— Искам да кажа, след като вече е ясно, че Сет няма да победи — продължи младият Хабрен с поруменяло лице. Беше далечен роднина на Елънд и вероятно по този начин бе получил поста. Връзките все още значеха нещо в Лутадел.