Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
„Нищо няма да се промени — беше й казал. — Имам предвид между нас… Съжалявам…“
Възнамеряваше да използва репутацията й, за да спечели гласове. Репутацията й, която тя дължеше на Келсайър и която значеше нещо единствено за скаа. Имаше един доста лесен начин да се спечели влияние върху тях…
— Присъединил си се към Църквата на Оцелелия, нали? — прошепна тя.
Реакцията на скаа членовете на събора, логическата постановка на момента, думите на Елънд отпреди малко — сега всичко имаше обяснение. Ако Елънд бе избрал Църквата на Оцелелия, скаа членовете нямаше да посмеят да гласуват срещу него. А Елънд не се нуждаеше от шестнайсет гласа, за да спечели трона — достатъчно бе изборът да бъде блокиран. С осем скаа и собствения му глас никой не можеше да получи нужното мнозинство.
— Много хитро — прошепна тя.
Планът можеше и да не успее. Зависеше от това какво е влиянието на Църквата на Оцелелия върху скаа членовете на Събора. Но дори ако някои скаа гласуваха срещу Елънд, имаше и благородници, които вероятно щяха да подкрепят Пенрод. И ако броят им бе достатъчно голям, пак щеше да се стигне до равновесие на гласовете и Елънд щеше да задържи трона.
И да изгуби почтеността си.
„Не е честно“ — помисли си тя. Ако Елънд се бе присъединил към Църквата, трябваше да изпълни обещанията, които е дал. И когато Църквата на Оцелелия придобиеше легален статут, щеше да стане толкова могъща, колкото беше Стоманеното министерство. Как тогава щеше да се отнася Елънд към нея?
„Нищо няма да се промени…“ — беше й обещал той.
Чу гласа му зад завесата на обърканите си мисли. Още в първите си думи той спомена Келсайър и тревогата й се пробуди с нова сила. Стана точно както беше казал Зейн. Тя беше острието — друг тип острие, но все пак инструмент. Средство, с което Елънд да защити града.
Би трябвало да е ядосана или най-малкото обидена. Защо погледът й непрестанно се стрелкаше към тълпата? Защо не можеше да се съсредоточи върху думите на Елънд? Защо изведнъж се почувства толкова нервна?
И защо тези хора се промъкваха покрай стените на залата?
— И така — говореше Елънд, — с благословията на самия Оцелял, искам от вас да гласувате за мен.
Млъкна и зачака търпеливо. Моментът беше драматичен — встъпването му в Църквата на Оцелелия го правеше част от външна група. Но Хам и Демоа смятаха, че идеята е добра. Почти през целия предишен ден те бяха разпространявали вестта сред скаа.
Изглеждаше добър ход. Единственото, което го безпокоеше, бе Вин. Тя не харесваше мястото, отредено й от Църквата на Оцелелия, а присъединяването на Елънд към това учение означаваше, че той подкрепя ролята й в него.
Опита се да срещне погледа й и да се усмихне, но тя не гледаше към него. Гледаше към публиката.
Елънд се намръщи. Вин се напрегна.
Един мъж в публиката внезапно бутна встрани двамина от предния ред, после направи свръхестествен скок и се приземи на подиума. Извади фехтоваческо бастунче.
„Какво е това?“ — помисли смаяно Елънд. За щастие месеците, през които се бе упражнявал по заповед на Тиндуил, го бяха надарили с реакции, каквито не знаеше, че притежава. Той се хвърли на пода, претърколи се, вдигна глава — и видя, че мъжът се е надвесил над него с вдигнато за удар бастунче.
Вихрушка от бяла дантела изпълни въздуха над Елънд и Вин се стовари с изпънати крака върху Главореза и го отхвърли назад.
Мъжът изпъшка. Вин скочи пред Елънд ловко като котка. В залата отекнаха писъци и викове.
Вин изрита катедрата встрани.
— Стой зад мен! — В ръката й блесна обсидианов кинжал.
Елънд кимна объркано, надигна се и измъкна сабята от ножницата. Главорезът не беше сам — три малки групи въоръжени мъже напредваха през залата. Едната атакува първата редица и отвлече вниманието на разположените там стражници. Втората се покатери на подиума. Третата се забави заради войниците на Сет.
Главорезът вече се беше изправил. Не изглеждаше да е пострадал особено от ритника на Вин.
„Убийци — осъзна Елънд. — Но кой ги е изпратил?“
Мъжът се усмихна. Зад него се приближиха още петима. Настана хаос. Членовете на Събора се разбягаха, следвани от телохранителите си. Боят в подножието на подиума пречеше на присъстващите да стигнат до вратата. Заседателите се скупчиха при страничния изход. Нападателите обаче, изглежда, не се интересуваха от тях.
А само от Елънд.
Вин се хвърли напред и замахна с кинжала към Главореза. Ала обсегът му бе твърде голям и той с лекота отби удара й с бастунчето. Групата пред нея се състоеше от шестима души — трима със сигурност бяха Главорези, останалите трима вероятно Монетомети и Дърпачи. Силен отбор за контрол върху метални предмети. Някой не искаше Вин да приключи тази битка бързо след дъжд от монети.