Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Първият Главорез. Беше го забравила, след като му строши краката…
Той затисна гърдите й с коляно, сграбчи я за гърлото с яките си пръсти и започна да стиска. Лицето му бе почервеняло от гняв, очите му бяха изпъкнали, в кръвта му се смесваха адреналин и пютриум.
Вин се опита да си поеме въздух. В съзнанието й изникнаха болезнени спомени от миналото, когато често бе търпяла побоища от такива надвесени над нея разярени мъжаги. Кеймън, Рийн и десетки други.
„Не!“ — извика мислено тя, разпали пютриум и напрегна мишци. Но той я притискаше към земята и беше много по-едър и по-силен. Елънд стовари бастунчето си върху гърба му, но Главорезът изобщо не му обърна внимание.
Вин не можеше да диша. Усещаше, че гърлото й е смазано. Опита се да разтвори пръстите на Главореза, но беше точно както го предсказваше Хам. Дребният й ръст бе голямо предимство в много ситуации, но когато въпросът опираше до физическа сила, тя не можеше да се мери с тази купчина мускули. Направи опит да се Притегли настрани, но хватката на противника й бе твърде здрава, а теглото й — прекалено малко в сравнение с неговото.
Усилията й бяха напразни. Все още имаше дуралуминий — с разпалването му изчерпваше другите метали, но не и него, — но последния път той за малко да я убие. Ако не се справеше с Главореза бързо, отново щеше да остане без пютриум.
Елънд удряше с бастунчето и крещеше за помощ, но гласът му се губеше в шумотевицата. Главорезът почти притискаше лицето си в лицето на Вин и тя го гледаше с облещени очи. Изведнъж й хрумна странна мисъл.
„Къде съм виждала този човек?“
Образът му се замъгли. Но докато продължаваше да стиска шията й, той се приближаваше, приближаваше… приближаваше…
Вин нямаше друг избор. Разпали дуралуминий и заедно с него пютриум. Отблъсна ръцете му настрани и го удари с глава.
Черепът на главореза се пръсна.
Вин си пое мъчително въздух и избута трупа от себе си. Елънд се олюляваше над нея, целият опръскан в кръв. С изгарянето на пютриума изтощението й се върна с пълна сила, но въпреки това тя успя да зърне изражението на Елънд, докато кръвта се стичаше по снежнобялата му униформа.
Ужас.
„Не — помисли тя, докато губеше съзнание. — Моля те, Елънд, недей…“
Пред очите й се спусна пелена.
Елънд седеше с изцапан костюм, подпрял чело с ръце, насред опразнената, опустошена зала на Събора.
— Ще се оправи — каза Хам. — Дори не е тежко ранена. Поточно… не толкова тежко, като за нея имам предвид. Трябва й доста пютриум и грижите на Сейзед. Той каза, че ребрата й не са счупени, само пукнати.
Елънд кимаше отсъстващо. Войници изнасяха труповете, сред тях и на убитите от Вин шестима мъже. Включително и последният…
Елънд стисна очи.
— Какво има? — попита Хам.
Елънд го погледна и се опита да овладее треперенето на ръцете си.
— Хам, виждал съм доста битки… Но не мога да свикна с това… — И кимна към трупа с пръснатия череп.
Хам също го погледна и изхъмка.
— Всъщност досега само веднъж съм я гледал да се бие — продължи тихо Елънд. — В двореца, преди година. Тогава хвърли няколко души към стената. Нямаше нищо общо с това тук.
Хам седна на пейката до него.
— Ел, тя е Мъглородна. Какво очакваше? Обикновен Главорез с лекота ще се справи с осем-десет души, дузина, ако е придружен от Монетомет. Но Мъглородният… Мъглородните са като армия от един човек.
Елънд кимна.
— Зная, Хам. Зная, че е убила лорд Владетеля — дори ми разказа как се е била с няколко Стоманени инквизитори. Но… не бях виждал…
Отново затвори очи. В съзнанието му изникна образът на Вин, с бяла рокля, опръскана с кръвта на убития от нея Главорез…
„Направи го, за да ме защити. Но от това не изглежда по-малко страшно.
Напротив, дори повече“.
Наложи си да отвори очи. Не можеше да си позволи слабост точно сега. В края на краищата бе крал.
— Смяташ ли, че ги е изпратил Страф?
— Кой друг? — отвърна Хам. — Нападнаха теб и Сет. Май заплахата ти към Страф не е била толкова впечатляваща.
— Как е Сет?
— Едва се отърва. Избили са половината му хора. Не можах да видя добре, защото с Демоа се мъчехме да си пробием път до теб.
Елънд кимна. Когато Хам се появи на сцената, Вин вече се бе справила с шестимата убийци. Беше й отнело не повече от минутка.
— Ел, ще ти призная, че съм впечатлен — каза Хам. — Не видях самата битка, но видях последствията. Едно е да се биеш с шестима аломанти, съвсем друго е да го правиш, докато защитаваш обикновен човек и не позволяваш да пострадат странични лица. А що се отнася до последния убит…
— Спомняш ли си, когато тя спаси Бриз? — прекъсна го Елънд. — Беше доста далече, но съм готов да се закълна, че хвърляше коне във въздуха с аломантията си. Да си чувал някога за подобно нещо?