Кладенецът на възнесението

Тя падна до ОреСюр. Колкото и да бе странно, овчарката се усмихваше. На рамото й зееше рана.

Не, не беше рана. А отвор под козината, от който се подаваше скрита стъкленица. Вин я дръпна, претърколи се, забелязала, че Главорезът се изправя, и гаврътна течността на един дъх. Вече виждаше на пода до себе си сянката на Главореза, който тъкмо замахваше отново.

Пютриумът пробуди измореното й тяло, а болката от раните се притъпи до смъдене. Тя се метна настрани, като избегна удара на сантиметри, и при сблъсъка с подиума строши няколко дъски. Скочи на крака и стовари юмрук върху ръката на изненадания си противник.

Ударът не беше достатъчно силен, за да счупи костта, но със сигурност болеше. Главорезът — който се беше разделил с част от зъбите си — изстена. Встрани от него Вин забеляза ОреСюр. Долната челюст на кучето бе увиснала под неестествен ъгъл. Той й кимна — Главорезът сигурно го мислеше за мъртъв, след като му бе строшил черепа.

Нов дъжд от монети полетя към Елънд и Вин ги Тласна настрани, без дори да поглежда нататък. Пред нея ОреСюр нападна Главореза отзад и го накара да се завърти миг преди Вин да се хвърли в атака. Бастунчето на Главореза профуча на сантиметри от лицето й и се стовари върху гърба на животното. Вин замахна и удари с юмрук противника си в лицето. Не разчиташе особено на това срещу човек, горящ пютриум, така че бе изпънала показалец, и когато отдръпна ръка, окото на Главореза изскочи навън.

Тя отскочи, следвана от болезнения му вик. Мъжът затисна лицето си с длани. Тя забоде юмрук в гърдите му, повали го на земята, пресегна се през тялото на ОреСюр и вдигна падналия кинжал.

Главорезът издъхна миг след като заби острието в гърдите му.

Вин се завъртя, търсеше с трескав поглед Елънд. Беше взел оръжието на един от повалените Главорези и се отбраняваше срещу последните двама Монетомети, които, изглежда, бяха изгубили надежда да я надвият с металните са порои. Вместо това бяха извадили фехтовачески бастунчета и нападаха жертвата си директно. Обучението на Елънд явно бе достатъчно, за да му помогне да оцелее, но само защото противниците му трябваше да следят непрестанно какво прави Вин.

Тя подритна бастунчето на мъжа, когото току-що бе убила, и го улови във въздуха. След това го вдигна високо и се понесе срещу двамата. Единият Монетомет се Тласна от скамейките и отлетя настрани. Въпреки това оръжието на Вин го застигна във въздуха и го накара да се завърти. Вторият удар повали другаря му.

Елънд стоеше задъхан, с раздърпан костюм.

„Справи се по-добре, отколкото предполагах“ — призна Вин, докато опипваше ударената си страна. Трябва да превърже раната. Монетата не бе стигнала до костта, но кръвта…

— Вин! — извика Елънд.

Две ръце я сграбчиха изотзад с невероятна сила. Вин извика сподавено, докато я дърпаха назад и сетне я поваляха на земята.