Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Шестнадесета глава
Джоудови и Уилсънови се движеха бавно на запад, като едно семейство. Ел Риноу и Бриджпорт, Клинтън, Елк, Сейр и накрая Тексола. Тук минаваше границата и Оклахома остана назад. И през този ден колите пълзяха напред, но сега вече през възвишенията на Тексас. Шамрок и Аланрийд, Грум и Ярнел. После пътниците минаха надвечер през Амарийо — бяха пътували целия ден, повече от друг път — и спряха да нощуват по здрач. Всички бяха изморени, потънали в прах, изтощени от слънчевия пек. Бабата бе почнала да трепери от горещината и беше съвсем отслабнала.
Когато настъпи мрак, Ал отмъкна от някаква ограда един кол и направи подпора за брезента на камиона. Тази вечер имаше за ядене само питки, останали от закуската, сухи и студени. Всички се тръшнаха на дюшеците и заспаха, без да се събличат. Уилсънови дори не опънаха палатката си.
Спасявайки се с бягство, Джоудови и Уилсънови минаваха през Тексаското възвишение — през хълмиста сива земя, набраздена и издълбана от предишните наводнения. Спасявайки се с бягство от Оклахома, те попаднаха в Тексас. Из праха пълзяха костенурки, слънцето печеше с все сила, а вечер небето изстиваше, но зноят продължаваше да се излъчва от земята.
Това бягство продължи два дни и на третия пътят победи — и двете семейства почнаха да се приспособяват към него; шосето стана техен дом, движението — средство, с което те изразяваха своята същност. Първи се приспособиха Рути и Уинфийлд, после Ал, след него Кони и Роуз от Шарън и накрая — старите. Земята, по която пътуваха, бе осеяна с хълмове, които приличаха на застинали вълни. Уилдорадо, Вега, Бойс и Гленрио. Тук свършва Тексас. Почват Ню Мексико и планините. Далече напред, издигайки се високо в небето, се простираха планини. Колелата на автомобилите скърцаха, моторите бяха прегрети, от радиаторите излизаше пара. Двете семейства достигнаха река Пекос и я пресякоха край Санта Роуза. И продължиха още двадесет мили напред.
Ал Джоуд караше леката кола, до него седеше майката, а от другата й страна Роуз от Шарън. Отпред се влачеше камионът. Нажеженият въздух се носеше на вълни над земята и далечните планини трептяха от зной. Ал седеше прегърбен и управляваше колата, отпуснал небрежно ръка върху една от пречките на волана; сивата му шапка беше юнашки килната настрани и почти закриваше едното му око; от време на време той извиваше глава вляво и плюеше на пътя.
Майката, която седеше до него, упорито се бореше с умората. Тя седеше, облегнала се назад, скръстила ръце на колене, и тялото и главата й се люлееха в такт с движението на колата. Майката с премрежени очи се взираше в планините. Роуз от Шарън се мъчеше да умъртви друсането, опряла се с крака в пода и с десния си лакът в рамката на прозореца на колата. На закръгленото й лице се бе изписало напрежение, а главата рязко подскачаше, защото мускулите на шията също бяха в напрежение. Тя се мъчеше да седи така, че тялото й като плътен съд да пази плода от друсането. Погледна майка си.
— Майко… — Погледът на майката се оживи и тя съсредоточи вниманието си върху Роуз от Шарън. Очите й се плъзнаха по напрегнатото, уморено лице на дъщерята и тя се усмихна.
— Майко — повтори Роуз от Шарън, — когато пристигнем там, всички ли ще отидете да берете плодове и да спите на плантациите?
Майката се усмихна с лека ирония.
— Още не сме пристигнали — отговори тя. — Кой знае какво ще бъде там. После ще разберем.
— Ние с Кони не искаме да живеем вече сред полето — каза Роуз от Шарън. — Решили сме какво ще правим.
По лицето на майката премина сянка на безпокойство.
— Нима не искате да останете при нас… в семейството? — попита тя.
— Ние с Кони говорихме за всичко. Майко, искаме да живеем в град! — Роуз от Шарън говореше развълнувано. — Кони ще си потърси работа в някоя фабрика или работилница. А в къщи ще учи, ще мине някакъв курс, например радиокурс, а когато го завърши, ще може да си отвори собствена работилница. Ще ходим с него на кино. И Кони казва, че ще повика доктор, когато дойде време да раждам; казва, че и в болница може да ме настани. И ще си имаме своя кола — малка, евтина. А когато Кони свърши с учението… знаеш ли, той си е изрязал една бланка от списание „Западни любовни разкази“ и ще си изпише програмата на курса, защото тя се изпраща безплатно. Там така пише. Сама видях. А който мине целия радиокурс, веднага го настаняват на работа. Това е хубава, чиста работа и с добри изгледи за в бъдеще. И ние ще живеем в град, често ще ходим на кино, а аз… ще си купя електрическа ютия и всичко необходимо за бебето. Кони казва, че дрешките на бебето ще бъдат все нови, белички… Виждала ли си по рекламните каталози какви дрешки има? Може на първо време, докато Кони учи в къщи, да ни бъде тежичко, но… когато родя, тогава може би той вече ще е свършил с учението и ще ни потърси квартира… съвсем мъничка. Не ни трябва кой знае каква; за детето само да е добра… — Лицето й пламтеше от вълнение. — Знаеш ли за какво още мислих? Може би… може би за всички ни ще бъде най-добре да живеем в град, Кони ще отвори своя работилница… Ал ще работи при него.