Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Ти си бил — каза Какре накрая. — Сега си спомням. Докладваха ми за съобщение, изпратено на Авун ту Коли от Цитаделата, ала пропуснах да го проследя. — Вещерът се намръщи под Маската си, ядосан, задето бе забравил за нещо толкова важно.
— Авун ту Коли винаги е бил подла лисица — отвърна Мос. — И това го направи удобен за мен. Той винаги ще избере страната на победителя, без значение с кого е бил в съюз допреди малко. Само трябваше да го убедя, че аз ще победя. Виж го, виж как пази войските си. Родът Коли ще бъде най-могъщото семейство в Сарамир след Батик и той добре знае това. — Владетелят се почеса по изтънялата брада, изпъстрена с множество бели нишки. — Ти нанесе своя удар, Какре, и той беше дяволски добър, ала нито аз мога без теб, нито ти — без мен. Каквото и да си направил, сме необходими един на друг.
Думите едва не заседнаха в гърлото му: „каквото и да си направил“. Сякаш можеше да махне с ръка и да забрави толкова лесно за убийството на жената, която бе обичал. Сякаш можеше някога да се влюби отново, или пък да изпитва нещо друго, освен скръб, омраза и срам. Прикован с Чаросплетниците в една симбиоза на взаимното отвращение, той знаеше, че занапред го чака само зло; ала злото трябваше да се изстрада в името на властта. Беше имал син, после съпруга и накрая — неродено дете. Загубата им би превърнала къде-къде по-силни мъже от него в развалини. Бяха му останали единствено племенници, които да поемат юздите на империята, когато си отидеше от този свят; освен това имаше и дълг към своето семейство — към рода Батик. Нямаше да се откаже от трона, докато още можеше да диша.
— Грешиш — внезапно рече Какре, а гласът му бе сух и стържещ. — И след малко твоите вестоносци ще ти кажат защо.
В този миг камбанката в стаята зад него зазвъня като обезумяла. Мос потръпна, внезапно обзет от лошо предчувствие. Той се обърна и пристъпи сред приятния хлад на помещението; облицованите с лач стени и под не позволяваха на зноя да проникне вътре. Пред завесата на входа се обърна и видя, че прегърбената фигура на Чаросплетника пъпли зад него.
— Какво става тук, Какре? — попита намръщено. В душата му пропълзяваше вледеняващ страх. — Какво става тук?
Камбанката зазвъня отново. Съсухрената белезникава ръка на Вещера се показа изпод гънките на робата му и посочи към входа на стаята.
— Кажи ми! — извика Мос на Върховния Чаросплетник.
Вестоносецът изглежда си помисли, че тези думи бяха адресирани към него, ето защо дръпна завесата и пристъпи вътре, пребледнявайки, когато зърна изпепеляващия поглед на своя Император. Тогава осъзна грешката си, ала вече бе твърде късно, и той изстреля съобщението си на един дъх, сякаш с произнасянето на тези думи можеше да се отърве от обхваналия го ужас.
— Различни! — извика той. — Има Различни навсякъде около доковете. Хиляди! Избиват всичко, което се движи!
— Различни? — попита Мос, обръщайки се веднага към Какре.
— Различни — повтори Вещерът със спокоен глас. — Стоварихме ги с десетки баржи в Аксками миналата нощ, след което ти нареди да затворят вратите и така ги заключи в града. Ще видиш, че още повече шлепове в момента акостират на западния бряг на Зан и Различните се насочват към войниците пред Аксками. Ще убият всеки, който не носи цветовете на рода Коли.
— Коли? — Мос почти се задушаваше от чудовищния характер на онова, което казваше Вещерът. Различни? В Аксками? Най-страшният враг на цивилизацията в самото сърце на империята? И не някой друг, а именно Чаросплетниците ги бяха докарали тук!
— Да — потвърди Какре, — Коли. Ужасно подла лисица, нали? Винаги готов да прекрачи труповете на съюзниците си в името на победата, като един истински сарамирец. През цялото това време беше на моя страна.
Мос имаше ужасното усещане, че Върховният Чаросплетник се хили зад Маската си.
— Хайде да не се заблуждаваме, Мос — изграчи той. — Чаросплетниците добре виждат накъде вървят нещата в Сарамир. Скоро ти ще се опиташ да се отървеш от нас. Народът ще го поиска от теб. Григи ту Керестин възнамеряваше да направи същото. Не можем да си позволим това да се случи.
Вестоносецът бе замръзнал на мястото си, целият разтреперан — младеж на осемнадесет жътви, превърнал се в неволен свидетел на разговор с огромно значение за империята. Дори в най-дръзките си мечти не си бе представял подобно нещо.