Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Най-широката част на проходът Джуача беше три километра, макар че той се стесняваше до седемстотин метра в западния си край, където се издигаше град Максачта. Когато сарамирците го бяха открили навремето, устието му бе затрупано от всевъзможни препятствия — големи канари, стъклоподобни вулканични скали, масивни зъбери от черен камък — ала ги бяха разчистили без проблеми с помощта на експлозиви. Проходът Джуача бе единственото място, където цяла армия можеше да прекоси планините Тчамил, ако не искаше да пътува над седемстотин километра в южна посока до пролома Рири.
Реки ту Танатсуа достигна билото на планинския гребен малко след разсъмване, когато окото на Нуку още беше ниско в небето, а лъчите му грееха директно в очите му. Слабото лице на младежа бе покрито от набола брада, която беше изненадващо гъста за толкова млад човек. Черната му коса бе рошава, а бялата нишка бе станала почти незабележима от прахоляка и мръсотията. Скъпата му премяна я нямаше, продадена за здрави селски дрехи, по-подходящи за дългото пътуване, а погледът му бе станал по-твърд и мъдър; вече приличаше по-малко на дете и повече на мъж. Стъпките му хрускаха по тънкия пласт есенен сняг, покрил земята на тази надморска височина, докато изминаваше последните няколко метра, които го деляха от билото, след което спря и погледна назад.
Асара се движеше малко зад него, загърната в пухкава кожена мантия, а дрехите й бяха също толкова здрави и семпли като неговите. Косата й бе спусната свободно, а по лицето й нямаше никакъв грим, ала въпреки това продължаваше да е неземно красива. Стръмното изкачване изобщо не я беше изморило. В далечината зад нея Максачта се разстилаше върху жълто-зелените равнини, а изящните къщички и кулички блестяха, отразявайки светлината на ранните слънчеви лъчи. Бяха минали покрай града преди два дни, ала не останаха да спят там, гледайки да избягват излишните срещи с хора. Поради същата причина бяха избрали и този тежък планински маршрут пред удобството на прохода Джуача. Пътят бе труден, ала за сметка на това по-безопасен, макар че сега всички пътища бяха станали рисковани.
Реки й подаде ръка и жената я пое с усмивка. Младежът я издърпа нагоре и двамата поеха с уверени крачки по билото.
Планинският гребен, по който вървяха, се издигаше на петнайсетина километра от западния край на прохода. От мястото, където се намираха сега, се откриваше панорамна гледка във всички посоки. Асара бе избрала този път, за да могат да реагират своевременно, ако изникнеше някаква опасност пред или зад тях, и Реки се беше съгласил, без да спори. Отдавна се бе научил да й се доверява за тези неща. Все пак тя бе запазила живота му досега, а и беше изумително опитна за жена на нейната възраст. Тази девойка неустоимо го привличаше и същевременно го изпълваше със страхопочитание.
Ала в избора на Асара имаше и друг мотив. Тя подозираше нещо, което не желаеше да сподели с младежа; искаше да се увери дали съмненията й са основателни и едва тогава щеше да реши дали да му каже. Различните й очи бяха изключително остри и мъничките петънца, които бе забелязала в далечината, я бяха накарали да се замисли. Изглежда, подозренията й се потвърждаваха.
Планините се скупчваха на изток, оформяйки тясна, сивееща долина. Тя бе осеяна с трупове на хора и Различни зверове. Лешояди и други птици, хранещи се с мърша, сновяха около тях и късаха плът толкова прясна, че едва бе започнала да се разлага. От мястото, където се намираха, мъртъвците изглеждаха като чудовищно стълпотворение — хиляди трупове, накамарени един върху друг.
Хиляди жители на пустинята. Мъже и жени в традиционните за Тчом Рин одежди.
Асара заслони очите си с ръка и се вгледа по-внимателно. Видя счупени знамена и гербовете на градовете Ксаксай и Муйо, редом с тези на други благородни семейства. Трябваха й само няколко секунди, за да намери това, което търсеше.