Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Съжалявам, Киър — просто и искрено изрече Делиан. — Иска ми се нещата да се бяха развили по различен начин.
— Нима? Наистина ли? — Тя погледна към огрето и махна с треперещата си ръка. — Свали това от него.
Огрето загреба с шепа металната мрежа върху главата на Делиан и дръпна, събаряйки го на пода. Той падна върху подутия си инфектиран крак и внезапната болка го накара да изпъшка. Инстинктивно се обърна към менталното си зрение, за да успокои пламтящия от болка крак с Потока; Киърандел даде знак и човекът го перна с ръка по главата.
— Недей — каза тя. — Наблюдавам те, Подменени. Това беше просто предупреждение. Посегнеш ли отново към Потока, той ще те убие. Ясно ли е?
— Не — отвърна едва-едва Делиан през стиснати зъби, за да не изхлипа. — Не, не ми е ясно. Не разбирам защо се отнасяш така с мен. Като с враг.
— Може би мога да обясня — рече Киърандел. Тя вдигна една тънка пръчка от лакирано дърво с дължината на ръката си. Завъртя я на едната и на другата страна под слабата светлина на лампата; лакът сияеше във всички цветове на дъгата и не можеше да се разбере какъв е същинският цвят на дървото. — Знаеш ли какво е това?
— Разбира се, че знам — отвърна Делиан намръщено. — От двайсет и пет години съм принц на Митондион. Откъде взе този съобщителен жезъл?
Съобщителните жезли представляваха най-ранните архиви на Първия народ, които се бяха появили векове преди изобретяването на азбуката им. Тренираният ум можеше посредством Фантазия да отпечатва върху полукристалната структура на растението; така вградената в правилно подготвен съобщителен жезъл, Фантазия оставаше за постоянно, докато не се повредеше самата пръчка. Процесът беше трудоемък и още преди години беше отпаднал от употреба. Съобщителните жезли се използваха единствено когато ставаше дума за официални държавни въпроси, и то само в случай на кралски сватби или обявяване на война. Делиан нямаше да види нито един от тях през живота си, ако домът Митондион не беше наследствен пазител на храстите, от които се изготвяха пръчките; „съобщителен жезъл“ беше превод на думата „митондион“ на западен диалект.
— Донесе ми го една птица преди около два часа — каза Киърандел. — Не си ли си задавал някога въпроса как успявам да разбера какво става в другата половина на континента? Погледни. — Тя му подхвърли пръчката; Делиан инстинктивно я улови.
В нея имаше необяснима здравина, тежест, сякаш бе направена от злато, а не от дърво. Делиан я повъртя в ръцете си и тя събуди в него страхове, които смразиха вътрешностите му.
Съобщителният жезъл можеше да дойде само от Митондион.
От дома.
— Давай — подтикна го Киърандел. — Изсънувай го.
— Аз, ъъъ… — Внезапно съобщителният жезъл беше станал толкова тежък, че ръката го заболя от усилието; устата му беше пресъхнала, а езикът му лежеше безчувствен в нея.
Торонел щеше да отиде направо в Живия дворец.
Делиан вдигна очи; не можеше дори да погледне пръчката.
— Не искам, Киър — рече просто той. — Защо не ми го преразкажеш? Моля.
— Това не беше предложение, Подменени. Ще го повторя само още веднъж: изсънувай го. Ако се наложи да потретям, то ще го сторя, след като боздуганът на Руго направи глезените ти на каша. Разбра ли ме? — Очите ѝ бяха тъмни, безизразни и матови като покрити с прах.
Делиан погледна отново към съобщителния жезъл в ръцете си; играта на цветовете на дъгата внезапно бе станала непристойно отблъскваща като червило на устните на проститутка.
Но всъщност колко лошо можеше да бъде? В сънищата си той вече беше виждал хиляди пъти Митондион в руини; това просто не можеше да бъде по-ужасно от най-мрачните му представи. Той отвори Обвивката си, за да погали съобщителния жезъл с лека струйка енергия от Потока; цветовете се завихриха около него, обединени от горски звуци и аромати. Скоро се събраха в цялостна Фантазия и той разбра колко е грешал.
Не би могъл да си представи нещо по-ужасно от онова, което видя.
3.
Под тежестта на пищящите в главата си образи Делиан се отпусна на колене. Киърандел лежеше безмълвно на леглото си, докато Фантазията изливаше своя неописуем ужас в ума му.
Той видя Живия дворец в пламъци, които прогаряха самото сърце на гората. Видя трупове на първородни — десетки, стотици, безчет; видя диви същества, които беснеят из гората с окървавени зъби — диви същества, под чиито маски от мръсотия и лудост можеха да се разпознаят лицата на кавалерите и дамите от светското общество.