Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Мюсюлманите не можеха да повярват, че онова, което последва, бе истина, а щом го осъзнаха, сълзите замъглиха очите им. Всичките две хиляди и седемстотин пленници, които според договора трябваше да бъдат освободени на същия ден, бяха обезглавени, пронизани с копия или посечени с брадви.
Тогава от всички страни се впуснаха в атака сарацински конници без всякакъв строй, обезумели и със сълзи на очи. Посрещнаха ги дъжд от стрели и никой от тях не оцеля. Клането продължи няколко часа, докато не бяха открити и убити и последните малки деца.
Горе при мъртвите в Аядиех останаха единствено английски разбойници, които обикаляха телата и разпаряха коремите в търсене на някоя погълната златна монета.
Саладин отдавна бе напуснал хълма, откъдето бе наблюдавал началото на клането.
Той се усамоти встрани от шатрата си. Никой от хората му не се осмели да го обезпокои, но Арн бавно се приближи до него.
— Моментът е труден, Юсуф, знам, но точно в този тежък миг аз искам свободата си — каза тихо Арн и седна до Саладин, който дълго не отговори.
— Защо искаш да ме изоставиш точно в този труден миг, в този печален ден, който ще живее вечно? — най-сетне запита Саладин и се опита да изтрие сълзите си.
— Тъй като днес ти победи Ричард Лъвското сърце, макар и на висока цена.
— Победил! — изсумтя Саладин. — Загубих петдесет хиляди златни безанта единствено за да видя как убиват онези, които трябваше да откупя с тях. Това наистина е най-странната ми победа.
— Не, това е тежка загуба — каза Арн. — Но победата е, че не изгуби Йерусалим от този злодей. Той ще остане в историята единствено като касапинът от Аядиех и като отказалия се от Истинския кръст, само така нашите деца и техните наследници ще си спомнят за нечестивия предател. Той обаче навреди на себе си повече отколкото на теб. Френският крал вече потегли за вкъщи след детински спор за това кой къде да живее в Акр. Австрийският херцог го изостави поради подобна причина, германският император гние в гроба си в Антиохия. Сега нямаш сто хиляди врагове, а едва десет хиляди под командването на лудия Ричард. Дочух също, че и той ще трябвала си замине скоро, в противен случай брат му ще се сдобие със земите му. Затова смятам, че в известен смисъл ти спечели, Юсуф.
— Защо обаче ще ме изоставиш в този труден час, когато мъката е тъй голяма в сравнение с надеждата за сбъднало се отмъщение, кажи ми, приятелю Арн?
— Тъй като вече не мога да преговарям от твое име. Край на преговорите с този луд касапин. Искам да се върна у дома при своите, в земята си, при езика си и народа си.
— Какво ще правиш, щом стигнеш в страната си и при народа си?
— За мен войната приключи, това е единственото, което знам със сигурност. Тая надеждата, че ще мога да изпълня една клетва, която дадох преди много време — любовна клетва. Сега обаче искам да узная смисъла на всичко това, какво съм търсил тук, каква е била целта на Бог. Сражавах се двадесет години и справедливо попаднах сред губещите. Справедливо бе, тъй като Бог ни наказа за греховете ни.
— Говориш за Ераклий, Агнес дьо Куртене, Ги дьо Лузинян, за тези хора, нали? — прошепна Саладин с нещо като лека иронична усмивка посред скръбта.
— Да, точно така — отвърна Арн. — Заради тях се бих, а никога няма да мога да разбера каква бе целта на Бог.
— Аз мога — каза Саладин, — и сега ще ти кажа. Първо обаче ще ти кажа нещо друго. Ти сега си свободен. Взе само петдесет хиляди златни безанта за брат ми, когато бе твой пленник, макар да знаеше, че може да изстискаш от мен двойно повече. Мисля, че Бог така е пожелал, да ми остане точно тази сума от онова, което щях да платя на касапина Ричард. Тези пари сега са твои и представляват мизерния ми откуп за меча, който ти ми даде. Между другото, в Дамаск те очаква един меч, който вероятно ще е по-подходящ за теб. Сега те моля да ме оставиш сам със скръбта ми. Върви си с Божия мир, Ал Гути — приятелят, когото никога не ще забравя!
— Ами целта? Каза, че знаеш каква е била целта на Бог — възрази Арн, нежелаейки да си тръгне, обсебен от този въпрос повече отколкото от факта, че Саладин го бе дарил с цяло състояние.
— Божията умисъл? — рече Саладин. — Като мюсюлманин мога да ти кажа, че целта на Бог бе ти, един рицар тамплиер, да ми дадеш Свещения меч на исляма, с който аз да победя. Като християнин обаче ти можеш да си кажеш друго. Ти ми даде съвет да не постъпвам с населението на Йерусалим по начина, по който Ричард преди малко постъпи с жителите на Акр, и аз го възприех със сърцето си. Затова и стана според съвета ти. Думите ти спасиха петдесет хиляди християнски живота. Това бе Божията умисъл при мисията ти в Палестина, тъй като Бог вижда и чува всичко, Той е знаел какво прави, когато ни срещна.