Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Аз съм Арн от Готия, носих титлата си на бойното поле двадесет години и също те поздравявам, младежо. Сега какво ще правим? — запита Арн развеселен.

— Сега ще яздим стремително един срещу друг, докато един от двама ни се озове на земята беззащитен или мъртъв, или се предаде. Нека по-добрият спечели! — каза сър Уилфред.

— О, не бих искал да те нараня, младежо. Ще бъде ли достатъчно просто да те поваля от седлото няколко пъти? — запита Арн.

— С обидни думи няма да спечелите нищо, сър Арн, само ще си навлечете още повече страдание — отвърна сър Уилфред с презрителна усмивка, която се стори на Арн добре заучена.

— Имай предвид, младежо — каза Арн, — ти ще се биеш за първи път с рицар тамплиер, а ние никога не губим от ревльовци в подобни турнири.

Дотам свърши разговорът, тъй като младият сър Уилфред обърна коня си и в галоп се впусна назад през полето, после отново се обърна, вдигна шлема си и го нахлузи на главата си. Той използваше шлем от нов тип, който покриваше цялото лице, но не даваше възможност на рицаря да гледа в други посоки освен право напред.

Арн също обърна коня си, за да се подготви, но яздеше по-бавно.

За известно време останаха неподвижни един срещу друг. Тъй като му се стори, че погледът на противника му е насочен към павилиона на крал Ричард Арн също погледна натам. Щом сред публиката се възцари тишина, крал Ричард се надигна и пристъпи напред, размахвайки дълъг червен шал в едната си ръка. Внезапно той го пусна и мигом младият рицар нападна от другата страна на полето.

Арн яздеше Ибн Аназа, което му даваше такова предимство, каквото младият му противник, който яздеше тежък франкски жребец, вероятно дори не можеше да си представи. Поради това двубоят щеше да е твърде неравен, трудното за Арн щеше да бъде да не нанесе на противника си повече наранявания от някоя друга синина.

По пътя си през полето, където Арн за начало яздеше в умереното темпо на настъпващия противник, той видя, че целта явно бе да се порази главата или щита на другия, за да бъде убит или свален от седлото. Изглеждаше твърде опасна игра и Арн не искаше да бъде посрещнат от върха на копието при максимална скорост.

Малко преди срещата им Арн внезапно усили ход до предела на силите на Ибн Аназа и зави в приведен галоп наляво точно преди удара, така че се озова от другата страна на противника си и успя да го повали от седлото с широката страна на копието.

След това се обърна неспокойно и пристъпи до младежа, който лежеше в пясъка, проклинайки и ритайки.

— Надявам се не съм те наранил лошо, тъй като не беше това целта — каза Арн учтиво. — Това ли беше всичко?

— Не, не се предавам — каза младежът, хвана с яд юздите на коня си и се изправи. — Имам право на три атаки!

Малко разочарован, Арн се насочи към мястото, откъдето бяха тръгнали първия път, мислейки си, че същият простичък трик надали щеше да проработи този път.