Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Затова той внимателно премести копието в лявата си ръка, на която носеше и щита, така че да остане незабелязано, докато не се приближат напълно един до друг.
Кралят отново пусна червения си шал и младият англичанин отново нападна с пълната скорост, която бе по силите на тежкия му жребец. Определено не му липсваше смелост.
Този път Арн не смени посоката си по време на атаката. Малко преди сблъсъка обаче той повдигна лявата си ръка, така че щитът му да пресече пътя на противниковото копие, и стисна дебелия край на собственото си копие с дясната си ръка. Копието на сър Уилфред отскочи от напречния щит на Арн, а в следващия миг англичанинът получи удар с копието в гърдите, двойно по-силен от предния път и със същия резултат. Разликата бе, че този път сър Уилфред изпълни по-дълъг полет във въздуха, преди да се строполи на земята.
И този път обаче той не пожела да се предаде.
На третия път Арн захвърли щита си и обърна копието назад като стик за поло, после се впусна напред, държейки го ниско до последния миг, преди да го вдигне с две ръце, за да отклони копието на противника покрай себе си, докато собственото му го последва и уцели англичанина в лицето. Шлемът го предпази от смъртоносния удар, но рицарят се свлече от коня си подобно на предните два пъти.
След като Арн се увери, че противникът му не бе ранен лошо, той свали кръглия си открит шлем, отиде до крал Ричард и се поклони с ирония.
— Сир, вашият млад Уилфред заслужава голямо уважение за смелостта си — каза той. — Не всеки младеж се впуска тъй безстрашно срещу рицар тамплиер.
— Уменията ти са забавни, но не са напълно според правилата ни — кисело отвърна кралят.
— Моите правила са от бойното поле, не от турнирите, сир. Освен това ви казах, че няма да ми е приятно да нараня рицар. Дръзновението и смелостта му със сигурност ще ви зарадват, сир.
Тази детинска за Арн игра имаше две последици. Първата и по-важна от тях бе, че крал Ричард преразгледа някои от условията около плащането на Саладин.
Втората последица бе, че на един млад рицар на име сър Уилфред от Айвънхоу, който сега участваше в първата си голяма война, до края на живота му щеше да му е лесно срещу всеки противник както на бойното поле, така и в турнирите, с изключение на рицарите тамплиери. За тях той често щеше да сънува кошмари.
Щом Арн отиде при рицарите, за да върне оръжията, които бе заел, той бе поканен на трапезата на новия командор на Сен Жан д'Акр, когото познаваше отдавна, от времето, когато за кратко бяха служили в крепостта Ла Фев. Братът се заоплаква от английския крал, преди всичко от това, че бе успял да се скара с всичките си съратници. Беше изхвърлил френския крал Филип Огюст от тамплиерския щаб, а той бе най-изисканата резиденция в Сен Жан д'Акр след кралския дворец, в който естествено се бе настанил самият крал Ричард. Двамата започнали такъв спор за тази дреболия, че френският крал решил да се прибере у дома заедно с хората си. По друг начин пък крал Ричард обидил австрийския херцог, като свалил австрийското знаме, което висяло на крепостните стени между английското и френското, скъсал го и го захвърлил в рова. Така между англичани и австрийци пламнали жестоки боеве и австрийците също напуснали града. С тези детински дрязги християните намалили силите си наполовина, но крал Ричард сякаш действително бил убеден, че той и хората му са достатъчни, за да си възвърнат Йерусалим заедно с рицарите тамплиери. Това бе опасна и лекомислена нагласа, но то бе ясно само за хора като Арн и стария му приятел, които дълго бяха воювали със Саладин. Дори само придвижването пеш на всички стрелци под жаркото слънце към Йерусалим щеше да представлява огромно страдание, щом започнеха атаките на яздещите сирийски стрелци на Саладин.
Имаше обаче и нещо по-лошо. Крал Ричард не бе просто своенравен мъж, който през цялото време влиза ненужни конфликти. Той бе човек, на чиято дума не можеше да се разчита.
Саладин спази поетите ангажименти. След десет дни той предостави петдесет хиляди златни безанта и хиляда освободени християнски пленници. Затова пък не доведе никой от поименно определените пленени рицари, тъй като тяхното местонахождение можеше да е в занданите на която и да е сирийска или египетска крепост.
Тъй като никой от стоте рицари не бе предаден, крал Ричард сметна, че Саладин е нарушил договора.
По тази причина той обгради един хълм край Акр, наричан Аядиех, със стрелци с арбалети и лъкове. След това изведе две хиляди и седемстотинте пленници от града — мъжете в редици, жените и децата до мъжете и бащите си.