Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Така ще да е било — усмихна се Саладин. — Щях да ти изпратя онова, което наричате Светия кръст, който сега е на сигурно място в този дом. Според написаното, онзи, който се сдобие с Меча на исляма, ще обедини всички правоверни и ще победи всички неверници.

— Ако е тъй — възрази Арн поразтърсен, — не трябва да благодариш на мен, а на Бог, който ми изпрати тази внезапна мисъл. Аз бях просто Негово оръдие.

— Може и така да е, но все пак ти дължа един меч, приятелю. Не е ли странно как постоянно съм ти длъжник, точно на теб?

— Вече получих меч и не ми дължиш нищо, Юсуф.

— О, напротив, ако ти бях изпратил т. нар. Свети кръст, вероятно нямаше да смяташ, че си изплатил дълга си към мен дори с най-красиво резбованото парче дърво. По-късно ще поговорим за дълга ми. Искам да те помоля за една услуга.

— Ако съвестта ми позволява, бих ти направил всяка една услуга и знаеш ли, Юсуф, понеже съм твой пленник, а срещу мен не можеш да получиш откуп…

— Първо ще превземем Ашкелон. След това Газа, а после Йерусалим. Искам от теб да бъдеш мой съветник в това. После ще получиш свободата си и няма да останеш невъзнаграден. За това те моля.

— Истината е, че това, за което ме молиш, е доста неприятно, Юсуф. Молиш ме да стана предател — простена Арн и всички прозряха мъката му.

— Не е така, както ти се струва — отвърна тихо Саладин. — Не ми е нужна помощта ти, за да убивам християни, понеже за тази задача и сега си имам безброй услужливи ръце. Спомням си обаче нещо от първия ни среднощен разговор, първия път, когато ти станах длъжник. Ти каза нещо за някакво правило на рицарите тамплиери, което често премислях: Щом изтеглиш меча си, не мисли кого да убиеш. Мисли кого да пощадиш. Разбираш ли какво имам предвид?

— Хубаво правило, но се чувствам само наполовина облекчен. Не, изобщо не разбирам какво имаш предвид, Юсуф.

— Държа Йерусалим в ръцете си! — избухна Саладин и протегна юмрук пред лицето на Арн. — Градът ще падне, когато пожелая, а това ще стане след Ашкелон и Газа. Едно е да победиш, друго е да победиш добре. А за това кое е добро и зло в тази война се налага да говоря с някой друг, не с моите емири, които са убедени, че трябва да постъпваме като християните.

— Да убиете всички хора и животни в града и да не оставите нищо живо там освен мухите — рече Арн и сведе глава.

— Ако бе обратното — започна да размишлява Фахр, който едва сега за пръв път се включи в обсъждането, без да чака подкана от по-големия си брат, — ако ние бяхме превзели Йерусалим от вас преди едно и половина поколения, и ако бяхме постъпили с града като вас? Какво щяхте да обсъждате вие в лагера си край Свещения град, знаейки че скоро ще влезете в него?