Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Доста е, помислиха си жителите на града, което скоро се прояви. Думите на крал Ги не доведоха до друго, освен че хората започнаха да го замерят с развалени плодове и боклук от кулата при градската порта и му се подиграваха толкова грубо, както на никой крал поданиците му не се бяха подигравали.
Саладин беше по-скоро развеселен от представлението, отколкото разочарован от резултата. Той остави по-голямата част от войските си да се заеме с насилственото превземане на Ашкелон и се спусна към Газа.
По стените на Газа стояха многобройни рицари тамплиери с бели мантии, но и мнозина сержанти. Те не се уплашиха от незначителната войска, която разположи лагера си пред градските стени, тъй като нямаха никакви основания за това — врагът не бе донесъл катапулти или други стенобойни машини.
Те не се стреснаха и когато великият им магистър бе доведен пред портите. Бяха очаквали да ги заплашат, че ако не се предадат, той ще бъде екзекутиран пред очите им.
Все пак те нямаше да се оставят да бъдат спрени от подобни заплахи. При подобни въпроси си имаше ясни правила. Рицарите тамплиери не можеха да бъдат разменяни нито срещу злато, нито срещу други пленници, нито срещу заплахи. Дълг бе на великия магистър да умре като рицар тамплиер, без да издаде стон и без да прояви страх. Освен това твърде малко от тях щяха да бъдат истински опечалени да видят именно главата на Жерар дьо Ридфор да се търкаля в пясъците. Когото и да изберяха за следващия велик магистър, щеше да е по-добре от този глупак, който ги бе довел до огромни поражения.
За техен ужас и неописуем срам обаче се случи нещо друго. Жерар дьо Ридфор пристъпи напред и в качеството си на велик магистър издаде заповед градът незабавно да бъде опразнен и всеки да вземе със себе си оръжието и коня си, а всичко останало, дори ковчежетата, пълни със скъпоценности, да бъде изоставено.
Заповедта на великия магистър не оставяше място за неподчинение.
Един час по-късно евакуацията на Газа бе проведена. От гърба на коня си Арн наблюдаваше опразването на града и плачеше от срам пред измяната на Жерар дьо Ридфор.
Когато и последните коне от колоната рицари бяха преминали през градските порти, Жерар яхна един от своите франкски коне, а Саладин си взе сбогом и му пожела успех с бодри и иронични думи. Жерар не му отвърна, обърна коня си и отпраши след рицарите си, които бавно и с наведени глави се бяха отправили в траурен кортеж на север към морския бряг. Без да заговаря никого от тях, той застана начело на колоната.
Така Саладин доволно отбеляза, че бе извоювал две победи. Едната бе, че благодарение на един безгръбначен мъж бе получил цяла Газа заедно с всичките й съкровища, без да се наложи да изстреля ни една стрела. Втората победа бе, че бе направил така, че Жерар дьо Ридфор отново да поеме командването на остатъците от кръстоносните войски. Мъж като Жерар бе по-полезен на Саладин от самия него.
Хората на Саладин се бяха втурнали в завладяния град, но някои от тях скоро се върнаха и развълнувани приближиха Саладин с два коня, за които твърдяха че са от породата аназа, каквито нямаха нито Саладин, нито дори халифът в Багдад.
Саладин каза, че се радва на този подарък повече отколкото на всичкото злато в ковчежетата на рицарите тамплиери в града, но когато с колебание запита сподвижниците си дали тези коне наистина могат да са аназа, щом са намерени при рицарите, което изглеждаше невъзможно, Арн отговори, че е истина. Тъй като едно време те бяха негови, беше ги получил от Ибрахим ибн Аназа заедно със свещения меч.
Саладин не се поколеба незабавно да подари отново конете на Арн.
Три дни по-късно падна и Ашкелон. Саладин пощади населението, въпреки че не предадоха града доброволно, и им позволи да се качат на корабите му, които да ги отведат до Александрия. Тъй като Александрия поддържаше оживена морска търговия с Пиза и Генуа, въпрос бе само на време всички тези франки от Ашкелон да се завърнат по домовете си.
Сега оставаха само Тир и Йерусалим.
В петък, на двадесет и седмия ден от месеца раджаб, същия ден, на който Пророкът, мир нему, се бе възкачил на седмото небе от скалата на Авраам след чудното си пътуване от Мека предната нощ, Саладин навлезе в Йерусалим. По християнското летоброене това се случи в петък, 2 октомври 1187.
Невъзможно бе да се отбранява градът. Единственият рицар в него с някакво значение, освен почти избитите кръстоносни войски, бе Балиан д'Ибелин. Освен него сред защитниците имаше само още двама рицари, заради което той бе ръкоположил всеки юноша над шестнадесет години. Въпреки това защитата бе безпредметна и само бе удължила агонията. Над десет хиляди бежанци от близката околност се бяха втурнали зад градските порти през седмицата преди пристигането на Саладин. Така снабдяването на града с храна и вода стана невъзможно в дългосрочен план.