Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Крал Ричард Лъвското сърце бе снажен, риж, с широки рамене и за разлика от крал Ги наистина изглеждаше като крал. По големината на бойната брадва, която висеше до ножницата от дясната му страна, можеше да се прецени, че притежаваше огромна сила.
Първият им разговор беше кратък, тъй като засягаше простичкия въпрос за разчистването на бойното поле. Арн бе помолен да предаде, че Ричард Лъвското сърце желае да се срещне лично със Саладин, и той обеща да го стори.
На следващия ден той се върна, носейки посланието на Саладин, че не може да става и дума за среща между владетелите, преди да е дошло време за мир, но че синът на Саладин, Ал Афдал, може да гостува за разговор. Ричард Лъвското сърце побесня срещу Саладин и пратеника му и отправи срещу Арн подигравателни обвинения за предателство и любов към сарацините.
Арн отвърна, че за жалост той е пленник на Саладин и е дал честната си дума да не изменя на мисията си да бъде език на Саладин при крал Ричард и език на Ричард при Саладин.
При тези думи крал Ричард се укроти, но промърмори кисело за това какво смята за честната дума, дадена на нехристияни.
Когато Арн се завърна с новината, Саладин се разсмя за първи път от дълго време и каза, че честната дума означава просто, че чисто и просто се отстоява някаква чест.
Когато бе освободил крал Ги без откуп, в замяна той бе поискал от него да напусне Светите земи и никога да не вдига оръжие срещу правоверен. Крал Ги естествено се бе заклел в Библията си, в честта си пред Бог и в разни светци. Също толкова естествено бе, както Саладин бе предвиждал и се бе надявал, че той незабавно измени на клетвата си и отново стана полезен като разединител на християните.
Саладиновата обсада на християните пред стените на Акр обаче стана далеч по-трудна, когато английската флота успя да прекъсне доставките за града по море. Гладът, който Саладин очакваше да бъде главното му предимство, се стовари върху собствените му хора в Акр по-силно отколкото върху християните пред стените на града. Очевидно не бе добра идея да се предприемат нови конни атаки в откритото поле срещу английските лъкове.
С времето Саладин губеше позиции. За негово отчаяние гарнизонът в Акр капитулира и предаде града на крал Ричард.
На Арн и Ал Афдал се падна тежката задача да влязат в завоювания град, за да повлияят от името на Саладин на условията, при които жителите на Акр се бяха съгласили да се предадат без по-нататъшни сражения.
Тъжно се оказа завръщането им при Саладин, тъй като условията, на които се бяха съгласили хората на Акр, бяха тежки. Освен града и всичко в него крал Ричард искаше да му бъдат предадени сто хиляди златни безанта, хиляда освободени християнски пленници, сто поименно определени пленени рицари, както и Истинския кръст.
Щом чу тези условия, Саладин очаквано избухна в сълзи. Беше висока цена за две хиляди и седемстотинте души, които сега бяха оставени на милостта на крал Ричард. Хората на Саладин обаче се бяха съгласили на тези тежки условия, за да спасят живота си. Честта изискваше от Саладин да се съгласи.
Така Арн и Ал Афдал отново се отправиха към града, който синът на Саладин наричаше Акко, Арн — Сен Жан д'Акр, а за римляните той бе Аккон. Сега преговорите щяха да станат по-обстоятелствени, тъй като предстоеше обсъждането на множество практически въпроси за времето, мястото и начина на разплащането, разделянето му на части, както и каква част от условията следваше да бъдат изпълнени преди пленниците да бъдат освободени.
Постигането на съгласие по тези въпроси щеше да отнеме време. Крал Ричард обаче остави преговарящите на противната страна да чакат дълго, тъй като празненствата по случай победата му покрай многото други неща включваха и рицарски двубои пред стените на Акр.
Когато най-сетне разреши да отнемат вниманието му, той се постара да покаже презрението си към двамата пратеници на Саладин, смятайки, че е твърде непочтително да се прекъсва турнир, в който дошлият няма намерение да участва. Той се обърна към Ал Афдал и го попита дали е страхливец или има смелостта да се впусне с копието си срещу някой от английските рицари. Арн преведе думите и според съвета му Ал Афдал отвърна, че по-скоро би яздил с лък в ръка срещу кои да е двама от рицарите на крал Ричард едновременно. Кралят се престори, че не е чул или не разбира отговора, след като Арн го преведе.
— А ти, пленени рицарю, и ти ли си страхливец? — запита крал Ричард подигравателно.
— Не, сир, служих в Ордена на тамплиерите двадесет години — отвърна Арн.
— Ако предложа на новия ти господар първо да ми изплати петдесет хиляди безанта и да ми предаде пленниците, за които стана дума, и след това освободя моите сарацини, преди да получим оставащите петдесет хиляди и Светия кръст, ще се изправиш ли срещу най-добрия ми рицар?