Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Това е глупаво — отвърна Арн с гримаса на отвращение. — Мъже като пленниците ви Жерар дьо Ридфор и Ги дьо Лузинян по изключение биха били напълно единодушни. Никой не би им противоречил, никой, когато изтъкнат, че е дошъл часът на отмъщението. "Трябва да го направим сега и да бъдем по-лоши от врага, когато той оскверни града ни."

— Всички мислят така, освен моя брат Юсуф — каза Фахр. — Можеш ли да ни убедиш, че той е прав като казва, че отмъщението е грешка?

— Желанието за отмъщение е едно от най-силните неща в човешката природа — каза Арн примирено. — Такива са мюсюлманите и християните, може би и юдеите. Първото възможно възражение срещу това е, че човек трябва да се държи с повече достойнство отколкото безбожния си враг. Желаещите мъст обаче не се интересуват от това. Второто възражение е онова, което съм чувал и от християнин, граф Раймонд, и от мюсюлманина Юсуф — това е, че войната никога няма да свърши, докато всички поклонници не получат достъп до Светия град, включително и евреите. Отмъстителите обаче и от това не се вълнуват, тъй като желаят да пролеят кръв днес и не мислят за утре.

— Толкова нашироко разсъждавахме и сами — съгласи се Саладин, — и е вярно онова, което казваш, че отмъстителите имат числено превъзходство и не се трогват от думи като достойнство или вечна война. Какво още може да се каже?

— Едно нещо — каза Арн. — Всеки град може да бъде превзет, дори Йерусалим, което вие сте на път да сторите. Не всеки град обаче може да бъде удържан толкова лесно, колкото е бил превзет. Затова трябва да се запитате "Какво да правим с победата? Можем ли да задържим Свещения град?"