Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
И на това бе трудно да се противоречи. Арн искаше да се завърне у дома, копнееше толкова силно, че го боляха последните рани, които иначе бяха добре излекувани. Не можеше обаче да отрече пред себе си, че имаше огромен дълг към Саладин, който неведнъж му бе пощадил живота. Без милостта на Саладин той нямаше да може да стигне до родните земи. Арн обаче страдаше от участието си в една война, която вече нямаше нищо общо с него.
Бог обаче се показа милостив към мюсюлманите по не един начин. Германският император Барбароса се удави в една река по пътя си към Светите земи. Хората му положиха тялото в буре с оцет с намерението да го пренесат със себе си, но то все пак започна да се разлага и го погребаха в Антиохия. С него сякаш умря и германският кръстоносен поход.
И стана така, както Арн бе предрекъл — а именно че не сто хиляди франки християни се стекоха след мирното превземане на Йерусалим, а само десет хиляди.
Саладин бе освободил Ги дьо Лузинян, без дори да поиска откуп за него. Изправен пред новия кръстоносен поход на франкските държави, Саладин реши, че има нужда от мъж като крал Ги сред тях, защото щеше да му е от много по-голяма полза свободен, отколкото като пленник. Саладин имаше право в това — завръщането на крал Ги при хората му незабавно доведе до безкрайни дрязги за измяна и наследяване на трона сред християните.
Саладин обаче допусна една грешка, за която дълго щеше да съжалява. Когато крал Ги поведе християнската си войска от Тир към морето, за да се опита да си възвърне Акр — най-важният град за християните след Йерусалим, султанът не взе насериозно тази заплаха. След като крал Ги обсади Акр, Саладин, разбира се, изпрати войска, за да обсади на свой ред християните, които се озоваха между защитниците на града и армията на Саладин. Той сметна, че времето, лагерните болести и липсата на храна ще му осигурят победата над недотам страховития крал Ги. И макар да бе готов да пожертва много животи и бързо да разбие крал Ги, тази цена му се стори излишно висока.
Голямото му закъснение доведе дотам, че отначало френският крал Филип Огюст, а скоро след това и английският Ричард Лъвското сърце направиха десант и облекчиха положението на християнската обсада на Акр. Така Саладин влезе в ненужно тежка война, точно това, което се бе опитал да избегне.
Арн, разбира се, бе повикан в служба на Саладин, тъй като скоро можеше да се очакват преговори. И след като Саладин набързо успя да събере отново достатъчно много от мъжете си, които бе изпратил на заслужена почивка по домовете им след дългата и успешна война, той нападна дръзко, очаквайки бърза победа.
Очакванията му обаче бяха грешни по няколко причини. Новопристигналите френски и английски кръстоносци със сигурност не бяха свикнали на слънцето и горещините, както и очакваше, а беше средата на лятото. На англичаните обаче не им бе чуждо да се бият с нападащата ги конница. Напротив, именно в това те бяха най-добри.
Когато първите сарацински конници се впуснаха през равнината срещу франкските окупатори на Акр, небето над нападателите потъмня, без отначало да разберат защо. След миг те бяха обсипани с хиляди стели, които сякаш валяха като градушка от небето. Малцината останали непокосени, онези, които яздеха отпред и не забелязаха как задните редици са останали празни, бяха посрещнати отблизо с арбалетен залп.
Всичко приключи по-бързо, отколкото отнема на кон да премине в галоп разстоянието от четири изстрела с лък. Равнината пред Акр се превърна в море от ранени и умиращи, коне, които се бяха проснали и приритваха, или тичаха напред-назад в паниката си, тъпчейки ранените, които блуждаеха наоколо изплашени до смърт.
В този момент Ричард Лъвското сърце застана начело на рицарите си и поведе атаката им. Това бе най-бързо извоюваната му победа.
Арн бе наблюдавал това зрелище на лъковете и арбалетите със смесица от ужас и обективния интерес на воин. Знанията му никога нямаше да избледнеят.
И така, време беше преговорите да започнат. Като за начало бе важно да се стигне до примирие, за да бъдат прибрани телата на загиналите от бойното поле. Това щеше да е от полза и за двете воюващи страни в лятната горещина. Арн бе помолен да се заеме сам с този въпрос, тъй като бе облечен като рицар тамплиер и поради това можеше да отиде право при англичаните, без да рискува да бъде прострелян.
Опиянените от победата английски войници, чийто език той не разбираше, го отведоха незабавно при самия крал Ричард, който за облекчение на Арн говореше френски с нормандски акцент.