Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Вие сте човекът, Том! — настоя единият от тях, обзет от ентусиазъм. — You’re the man!
— В последната секунда! — извика друг и миг по-късно го вдигна на раменете си. — Той обезвреди бомбата в последната секунда! Това го няма и в Холивуд! Нито у Спилбърг!
— You’re the man!
Томаш се разсмя и се остави полицаите да го носят на конче. Превивайки се от смях, хората от NYPD го оставиха да тупне на стола до пианиста.
Музикантът изчака да му дадат знак и плъзна пръсти по клавишите, изтръгвайки мелодията от инструмента. Като чуха първите ноти, нюйоркските полицаи изпълниха гърди и ревнаха в хор с пълни чаши, вперили погледи в португалеца.
Хорът се заля в смях и Томаш се възползва от бъркотията, за да се върне при Ребека.
— Господи, ама вие наистина сте герой! — усмихна се тя. — Впечатлена съм!
— И за вас ли?
Усмивката на американката грейна още повече. Ребека облиза устните си лукаво, наведе се към историка и го прегърна нежно.
— Шегувате ли се? След всичко, което направихте днес следобед, за мен вие сте… вие сте бог!
Томаш я придърпа към себе си и му се прииска да я целуне, но не се осмели. Предпочете да усети топлината й и лекото ухание на златните й коси.
— Мога ли да ви помоля за нещо? — прошепна той, притискайки я още по-силно.
— Каквото поискате — отвърна Ребека. — За вас съм готова на всичко. Наистина на всичко.
Като чу тези думи, португалецът усети огромна и неудържима ерекция да издува панталоните му.
— А ако излезем навън?
— Искате да си тръгвате ли?
— Да. Тези полицаи са симпатични, но истината е, че въобще не ги познавам — Погали я по косите. — Хиляди пъти предпочитам да празнувам с вас.
Ребека леко отдръпна глава и погледна Томаш в очите.
— Добре — съгласи се тя. — Нека да празнуваме на друго място. Но нека да останем още малко.
Португалецът нацупи устни.
— О, защо? Защо не можем да излезем веднага?
— Не може, Том. Не забравяйте, че хората от Вашингтон са на път и ще се присъединят към нас. Мистър Белами и всички от NEST идват насам. Трябва да останем поне малко с тях, нали?
Томаш се опита да прикрие разочарованието си. Искаше му се на минутата да излезе с Ребека и беше решил да я целуне в асансьора. Вече си представяше как се любят двамата — той с гипсирано ляво рамо, тя с гипсирана дясна ръка. Щеше да е интересно. Не беше доволен от това, че не могат да си тръгнат веднага, но бързо се примири. В крайна сметка това беше само отлагане на божествените мигове, които влажните устни и горещото тяло на американката обещаваха.
Само отлагане.
— Добре — съгласи се Томаш. — Кога пристигат?
Ребека погледна часовника си.
— След половин час.
Нощният Ню Йорк приличаше на огромна корона с блестящи бижута, искрящи като диаманти сред рубини, сапфири и изумруди. Истинско вълшебство беше да наблюдаваш големия град от високо, усещайки пулса му през големия прозорец на Rainbow Grill на шестдесет и петия етаж на сградата на RCA146.
В пиано бара хората от NYPD не спираха да пият бира и да пеят, но Томаш и Ребека предпочитаха да наблюдават грейналия в светлини град, хипнотизирани от ярките цветове, трептящи в изумителен хореографски ритъм.
— Нямам търпение да изляза оттук — сподели историкът, който вече не мислеше за нищо друго. — Как мислите, много ли ще се забавят? Вече мина половин час…
Американката погледна часовника.
— Имате право — установи тя. — Закъсняват с двадесет минути. Може би е по-добре да се обадя на…
— Fucking гений!
Португалецът позна басовия и провлачен глас и се обърна. Видя познатото лице на шефа на NEST, застинало в подобие на усмивка.
— Мистър Белами!
— Какво повтарям аз от години? — попита американецът, без да сваля очи от Томаш. — Вие сте един fucking гений!
— Беше късмет…
— Какъв ти късмет! Никой не може да направи онова, което вие сте направили, само с късмет! Поздравления и за двамата! — Махна към Ребека. — И вие също, бейби. Отлично сте се представили!
— Благодаря, мистър Белами.
145
„За него, весел и добър приятел (3), така говорят всички…“ Популярна песен, с която се поздравяват приятели на рождени дни и други празници, като повишение в службата и т.н. Музиката е от френската песен „Marlbrough s’en va-t-en guerre“. — Б.пр.
146
Сградата е построена през 1933 г. като част от известния „Рокфелер център“. В нея се помещават студията на телевизионната мрежа NBC. — Б.пр.