Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Да, Foxtrot One. Пуснали сме няколко коли с броячи из района, както и в останалата част на града. Проверката е почти към края си.
— И?
— Няма никакви индикации за радиоактивност в Манхатън. Всичко е чисто. Явно няма никаква бомба, Foxtrot One.
Тед, Томаш и Ребека се спогледаха, без да знаят какво да правят, нито какво да кажат. Събитията приемаха неочакван обрат — онова, което в даден момент беше сигурно, в следващия ставаше малко вероятно. Все едно препускаха с влакче на ужасите.
С жест, който напомняше нервен тик, португалският историк си погледна часовника за пореден път.
— Време е.
Човекът на ФБР отстъпи няколко крачки и застана пред витрината на магазин за електродомакински уреди, загледан в телевизор, по който течеше програма на CNN. Томаш и Ребека отидоха при него. Новинарската програма излъчваше директно от седалището на ООН и показваше мъж в тъмносин костюм и червена вратовръзка, който крачеше спокойно към подиума от зелен мрамор, за да произнесе своята реч.
Беше президентът на Съединените щати.
Трррр.
— Big Mother за Foxtrot One.
— Какво има, Big Mother?
— Сигурно сте объркали линейката.
— Защо?
— От болница „Белвю“ ни казаха, че нямат линейка на „Лексингтън“. Всъщност изобщо нямат линейка в района. Бихте ли проверили по-добре?
Очите на Тед се вторачиха в белия автомобил на спешната медицинска помощ, паркиран от другата страна на булеварда. На вратите наистина беше изписано Bellevue Hospital.
— Извинете, Big Mother. Но тази линейка наистина е на „Белвю“, няма никакво съмнение в това.
— Грешите, Foxtrot One. От болницата твърдят, че не са изпращали линейка в района.
Тед не се отказваше.
— Вероятно са се объркали! — настоя той. — Ясно виждам пред себе си…
С импулсивен жест Томаш, който следеше разговора с все по-голямо внимание, изтръгна радиостанцията от ръцете на човека от ФБР и заговори директно с командния център на операцията.
— Big Mother, тук е Томаш Нороня от NEST — представи се. — Работя с Foxtrot One и бих искал да знам нещо.
Отговорът се забави няколко секунди. Томаш доби впечатлението, че шефът на операцията преценява дали да говори с аматьор, при това чужденец, който няма нищо общо с Бюрото. Тежестта на обстоятелствата обаче повлия на решението му.
— Слушам ви, мистър Нороня.
— Проверихте ли вече града с гайгеровите броячи?
— Да.
— И никъде не се констатира радиоактивност?
— Точно така. Няма нищо.
— Искате да кажете, че нито за секунда стрелката на гайгеровия брояч не е отбелязала каквато и да било активност? Нищо, абсолютно нищо?
— Да… тоест, има обстоятелства, при които гайгеровият брояч констатира известно наличие на радиоактивност, нали?
— Какви обстоятелства?
— Ами, вижте, когато се минава покрай болници например. Болниците са пълни с радиоактивна апаратура. Всеки път, когато насочим гайгеров брояч към някоя болница, уредът се задейства. Но това е естествено.
Томаш почувства сърцето му да бие все по-бързо и по-бързо. Очите му се разшириха от ужас, преди да зададе следващия въпрос.
— А… линейките?
— Същото нещо.
Томаш погледна към Тед и Ребека. Тримата се обърнаха едновременно към линейката, спряла до „Крайслер билдинг“, и лицата им се изопнаха. В един неестествено дълъг миг те видяха нещата по съвършено различен начин и смразяващ страх като сянка се спусна над тях.
Линейката беше атомната бомба.
LXI
Като разбудени с електрошок, тримата излязоха от вцепенението и се втурнаха да пресичат булеварда. Тед и Ребека тичаха с извадени пистолети, Томаш беше с празни ръце, но и той препускаше с тях, и тримата погълнати от една и съща ужасяваща мисъл.
Линейката беше атомната бомба.
Вече бяха близо до автомобила. Изобщо не се стараеха да се прикриват — положението беше екстремно за подобни условности. Човекът на ФБР хвана дръжката на задната врата и я дръпна, но тя беше заключена.