Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Томаш дълбоко въздъхна.
— Чуй ме, Ахмед, откъде да знаем, че точно това е божията воля? Защо не дадем възможност на господ да избере?
— Не разбирам — прошепна арабинът и очите му се изпълниха с недоумение. — Какво да избира? Как може да оставим бог да избира?
— Дай ми някаква идея за кода — предложи му историкът. — Ако успея да стигна до ключа, който ще спре обратното броене на часовниковия механизъм, то ще е, защото бог е пожелал бомбата да не избухне. От друга страна, ако не успея, то ще е, защото бог е пожелал да избухне. Как ти се струва идеята? Не ми казвай, че се страхуваш да оставиш бог да вземе решението…
Ахмед отново хвърли поглед към часовника.
01:07
Минута до експлозията. Какво имаше да губи?
— Добре — съгласи се той. — Господ, в безкрайната си мъдрост, ще реши. Насочващата мисъл е следната: Thy mania by I.
Томаш се намръщи.
— Какво?
— Thy mania by I. Това води до кода.
— Това Шекспир ли е, или какво?
Човекът от „Ал Кайда“ хвърли последен поглед към часовника и се усмихна.
01:02
— Имате една минута, господин професоре — каза той, притваряйки очи. — Да бъде волята на Аллах и да се отприщи божият гняв!
Разбирайки, че няма да изтръгне нищо повече от бившия си студент, Томаш се довлече с мъка до часовника и изтрака Thy mania by I по клавиатурата. После впи поглед в кехлибарения циферблат.
00:51
00:50
Цифрите продължиха неумолимия си бяг.
— Е? — попита Ребека, изтерзана от напрежение. — Успя ли да спреш…
— Шшт! — нареди Томаш.
Историкът се съсредоточи над ребуса.
Thy mania by I.
Приличаше на староанглийски и буквално означаваше „твоята мания към мен“. Или „за мен“. Шекспир беше една възможност, но ако действително беше препратка към стих на известния английски пост, всичко беше загубено. Нямаше време да издири препратката към стиха, а още по-малко думата или фразата, която би трябвало да предотврати взрива.
Томаш погледна часовника с нескрито напрежение.
00:45
Две капки пот се стекоха по челото на Томаш. Печалната истина беше, че вече нямаше време за нищо. Надяваше се единствено, че може да става дума за анаграма. Но ако беше нещо друго, наистина всичко беше изгубено. Дали не беше анаграма?
А дори и да беше, времето изтичаше безжалостно.
00:39
Да видим, каза си той и нахвърли набързо ребуса на късче картон, откъснато от един кашон в линейката.
Thy mania by I.
Пронизваща болка в рамото го накара да изстене. Като че игла се движеше в пулсиращата рана, но той си пое въздух дълбоко, овладя страданието и макар и с усилие, отново успя да се концентрира.
Ако беше анаграма, помисли той, би трябвало да запази буквите, но да промени тяхната последователност, така че да стигне до нова фраза или дума, съставена от същите букви. И ако имаше такава фраза, прецени той, най-вероятно бе фраза, важна за исляма. Би трябвало да има двойна буква „y“, двойно „a“, едно „t“, едно „m“…
Дали не беше Allah u akbar? Не, буквите не съвпадаха. А първите аяти от Корана? Biçmillah Irrahman Irrahim? Не, и това не ставаше. Би трябвало да е нещо тайно, нещо, което само Ахмед знаеше. Тези ислямски фрази бяха прекалено очебийни, за да бъдат избрани за код.
Болката отново го прободе. Преви се надве, стисна зъби и изчака спазъмът да отшуми. Когато болката най-сетне утихна, той се взря в ребуса, знаейки, че каквото и да му струва, трябва да запази концентрацията си.
А ако беше име? Поклати глава, окуражен от тази насока на мислите си. Да, име. Maomé, или Muhammad не бяха подходящи: буквите не съвпадаха, а и бяха твърде очебийни и елементарни за код. Разбира се, бившият му студент би могъл да използва собственото си име.
Не, поклати глава. И това не ставаше. Ахмед не се връзваше. Беше много късо и също отпадате. Освен това в ребуса нямаше буквата e. Ако е име, би трябвало да е тайно, някакво име, което… което…
По дяволите, може би… може би…
— Ibn Taymiyyah! Ибн Таймия! — ахна той. — Това е! Ibn Taymiyyah!
00:26