Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Човекът на ФБР с удоволствие би запратил радиостанцията на земята, но се въздържа. Не беше време за нервни изблици. Въздъхна дълбоко и се опита да си възвърне самоконтрола.
— Гайгеровите броячи откриха ли нещо?
— Седалището на ООН е чисто, Foxtrot One. А също и улиците в непосредствена близост до сградата. Търсенето продължава в по-широки граници.
Тед прибра радиостанцията на колана си и още веднъж погледна часовника.
— Fuck! — изруга той. — Остават три минути до речта на президента. Може би ще трябва наистина да обезвредим Fireball.
— Вече ви казах, че първо трябва да локализираме бомбата — настоя Ребека, явно уморена да повтаря едно и също. — Колко пъти трябва да ви припомням, че крайната цел не е неутрализирането на Fireball, а неутрализирането на бомбата!
Отвъд Лексингтън авеню беше пълно с полиция. По терасите и балконите на сградите се виждаха снайперисти. Бръмчаха хеликоптери, сирените пищяха. Нямаше съмнение, че зоната около сградата на ООН беше най-добре охраняваната територия на планетата. На фона на цялата тази зрелищна показност изглеждаше лудост някой да планира атентат на това място и точно в тези дни, но това най-вероятно не впечатляваше „Ал Кайда“.
Вниманието на Томаш отново се обърна към самотната фигура на Ахмед, който вървеше по Лексингтън авеню в посока север, преминавайки покрай множество полицаи и патрулни коли, охраняващи достъпа до района на ООН. Дали бившият му студент не проучваше терена? Историкът започна да подлага на съмнение идеите, които дотогава считаше за абсолютно сигурни. Дали атентатът наистина беше неминуем? А ако всичко това беше само…
Ахмед падна.
Сякаш се спъна в невидимо препятствие и се простря на земята.
Тримата преследвачи се взираха изумено от другата страна на улицата в тялото на мъжа, рухнал на тротоара.
Чакаха да се надигне, да се размърда, да направи нещо. Но проснатото тяло остана неподвижно и тримата стигнаха до неизбежното заключение.
Ахмед беше прострелян.
LX
— Foxtrot One за Big Mother.
Тед отново беше сграбчил радиостанцията, обзет от гняв.
— Какво има, Foxtrot One?
— Fireball е аут. Кой, по дяволите, стреля по него?
— Ще проверя, Foxtrot One — беше отговорът.
Тримата останаха на ъгъла на Лексингтън авеню и 43-та улица, до „Крайслер билдинг“, наблюдавайки безжизненото тяло на Ахмед. Видяха приближаващите полицаи и мъжа с бяла престилка, който изскочи от линейката и коленичи пред падналия мъж със зелената риза. Мъжът с бялата престилка, явно лекар, каза нещо на полицаите, изглежда им даваше инструкции как да процедират.
Когато приключиха с говоренето и ръкомахането, двама полицаи вдигнаха тялото и го отнесоха до линейката, бяла кола с червен кръст и надпис Bellevue Hospital. Ахмед беше положен на носилка и внесен в линейката през задните врати, които веднага се затвориха.
— Може би е по-добре да отидем да видим какво става там — каза Томаш, изнервен, че губи Ахмед от полезрението си.
— Ами ако този тип дойде на себе си? — попита Ребека. — Ще ни види, че разпитваме доктора, и ще ни разкрие. Не, може би е по-добре да останем настрани. По-удачно би било, ако ФБР говори с болницата и разпита лекаря по обичайния ред.
Тед кимна в знак на съгласие и приближи радиостанцията към устата си.
— Foxtrot One за Big Mother. Дали ще можете да проверите нещо, моля?
— Кажете, Foxtrot One.
— Fireball беше качен в линейка на „Белвю“, паркирана край „Крайслер билдинг“. Дали в болницата не биха могли дискретно да научат от доктора в линейката какво е състоянието на новия им пациент?
— Прието, Foxtrot One.
Човекът на ФБР обходи с поглед високите части на сградите. Мярналият се силует на снайперист в далечината му напомни, че очаква още един отговор, и затова отново приближи радиостанцията до устата си.
— Апропо, Big Mother. Знае ли се вече кой идиот е стрелял срещу Fireball?
— Не — беше отговорът. — Все още се опитваме да разберем какво е станало, но засега никой не се е обадил. Който и да е бил, се спотайва. Може да е бил някой по-изнервен снайперист…
— Нищо чудно — промърмори Тед през зъби, бавно отпускайки радиостанцията, докато поклащаше глава. — Пуснали са сума новаци и, както се вижда, вече са сгазили лука. — Постави радиостанцията пред устата си и натисна копчето. — Big Mother, имате ли вече новини от проверката с гайгеровия брояч?