Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Божият гняв
Божият гняв - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Божият гняв

Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:

Мистериозен военен камион спира през нощта пред главния портал на Производствено обединение „Маяк“, Челябинска област. Четирима мъже, облечени в униформи на руската армия, изскачат и избиват служителите от охраната. Камионът, натоварен с чеченски командоси, прониква на територията на най-големия руски ядрен комплекс. Тридесет минути по-късно чеченският отряд отпътува с две кутии високообогатен уран от ядреното хранилище на комплекса. Шифровано съобщение на Ал Кайда, засечено от ЦРУ, хвърля в тревога Вашингтон. Изкушен от красива агентка на ЦРУ, португалският историк и криптоаналитик Томаш Нороня се заема със задачата да открие какво се крие зад загадъчното послание 6AYHAS1HA8RU. Ахмед ибн Бараках е будно египетско момче, което под ръководството на молла Саад изучава основите на исляма — миролюбива, добротворна и толерантна към иноверците религия. Всичко се променя, когато в медресето в Кайро, финансирано от „Ал Азхар“, пристига нов преподавател — Айман бин Катада. Всички сюжетни линии се сплитат в един изумителен трилър, който се разиграва на три континента: в Двореца на дожите във Венеция, в египетските затвори „Абу Заабал“ и „Мазра Тора“, в тренировъчния лагер „Халдан“ на Ал Кайда в Афганистан… Шеметното преследване из улиците на Манхатън спира на няколкостотин метра от сградата на Общото събрание на ООН — и на три минути от ядрения апокалипсис…
1 ... 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177
Перейти на страницу:

Полицаите ги наобиколиха.

— Госпожо — каза тревожно един от тях, — в линейката има някакъв часовник.

Стреснати, Ребека и Томаш веднага се обърнаха към него.

— Какво казахте?

— Вътре има часовников механизъм, който отброява оставащото време.

LXII

Един слаб и висок полицай помогна на Ребека и Томаш да се качат в линейката. И двамата имаха ужасни болки, но съобщението на полицая им подейства като удар с камшик. Раните им не бяха с първостепенен приоритет.

Полицаят им показа часовника.

— Ето го.

Двамата се надвесиха над мястото и с разширени от ужас очи се взряха в цифрите, които блещукаха в полумрака.

03:10

— Три минути и десет секунди до експлозията — прошепна Томаш потресен. — Ще успеете ли да деактивирате бомбата?

Ребека машинално поклати глава.

— За три минути? Това е невъзможно!

Двамата се взираха един в друг, трескаво търсейки решение.

— Това бомба ли е? — попита полицаят, внезапно обхванат от тревога. — Най-добре е да се евакуира районът!

— Това е атомна бомба — каза Ребека. — Вече няма смисъл да се евакуира, който и да било. Прекалено късно е за това.

Томаш я изгледа.

— Вижте какво, Ребека. Трябва да намерим решение.

— Невъзможно е, Том! Трябва да отворим бомбата и да деактивираме задвижващия механизъм на куршума от обогатен уран. Това не се прави за… за…

Погледна часовника си.

— … за по-малко от три минути! Абсолютно невъзможно! Томаш взе черната кутия с циферблата на кехлибарения часовник и я разгледа.

— Това е клавиатура.

— Да, тя е част от системата за сигурност — каза Ребека. — Клавиатурата се използва за въвеждане на кода, който активира бомбата.

Информацията запали светлинка на надежда.

— Това означава, че трябва да има и код, който да я деактивира…

— Възможно е — допусна тя. — Проблемът е, че не знаем какъв е този код.

Томаш обърна глава към мъжа с бялата престилка, който лежеше проснат на улицата.

— Но те знаят — каза той. Вдигна очи към придружаващия ги полицай. — Някой от хората в линейката оживя ли?

— Пациентът — махна човекът от NYPD, отдръпвайки се, за да видят Ахмед. — Ранен е в белите дробове, но ще отърве кожата.

Томаш се приближи до бившия си студент.

— Ахмед! Ахмед!

Арабинът отвори очи, като чу да го викат по име. Погледна Томаш смаяно, не вярвайки на очите си.

— Професоре! — възкликна на португалски. — Какво правите тук?

— Това е дълга история — каза Томаш и направи опит да се усмихне. — Добре ли си?

Ахмед въздъхна тежко.

— Готов съм да отида в Рая — прошепна той. — Бог е велик и състрадателен и ще ме прибере в прекрасната си градина.

Когато чу думите му, Том осъзна, че трудно ще го убеди да им разкрие кода за деактивиране.

— Чуй ме, Ахмед — каза той меко. — Ти си свободен да ходиш в градината на Аллах, ако така желаеш и когато пожелаеш. Но, знаеш ли, аз не бързам и бих искал да остана още малко тук.

— Разбирам — съгласи се човекът на „Ал Кайда“. Говореше с видимо усилие заради раната в гърдите. — Ако умрете сега, ще отидете в Ада, защото сте неверник. — Разкашля се. — Но има решение.

— Кажи.

— Можете да приемете исляма сега — предложи той. — Кажете шахада, за да засвидетелствате, че приемате Аллах за единствен бог и Мохамед за негов Пророк. Веднага ще станете мюсюлманин и ще умрете като шахид. Бог, с неговото безкрайно милосърдие, ще ви приеме в Рая.

Тези думи прозвучаха на Томаш като смъртна присъда — беше очевидно, че Ахмед няма да проговори. Въпреки това не се отказа. Махна към часовника, чиито цифри проблясваха в здрача на два метра разстояние и отброяваха последните минути.

— Виждаш ли онова там?

Ахмед обърна глава.

01:37

— Остават още минута и половина, докато Аллах ме прибере в Рая — прошепна арабинът. — Господ е велик!

— Когато бомбата избухне, много хора ще загинат, Ахмед. Жени, деца, старци. Не допускай да се случи. Моля те, дай ми кода за деактивиране на бомбата.

— Ако жертвите са мюсюлмани, всички ще станат шахид и ще отидат в Рая с девиците и реките с безалкохолно вино. Ако са неверници, ще видят пламъците на Ада. Господин професорът още има време да смени вярата си.

1 ... 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)