Божият гняв

— Никой да не мърда! — извика един от полицаите. — Останете на земята! Който стане или направи нещо, ще бъде застрелян!

— ЦРУ! — повтори тя. — Аз съм от ЦРУ! Има бомба в линейката! Трябва да я деактивираме!

Информацията обърка полицаите. Погледнаха към линейката, а после към най-високостоящия в йерархията от групата, някакъв дебеланко, който се колебаеше какво да предприеме.

— От ЦРУ ли сте?

— Да. Оставете ме да огледам линейката. Там има бомба!

— Останете на място! — заповяда шкембестият полицай. — Имате ли карта да се идентифицирате?

— Да.

— Покажете я с много бавни движения. Но, повтарям, много бавно. При първото рязко движение ще открием огън.

Ребека пъхна окървавена ръка в джоба на сакото и извади служебна карта, после я обърна към полицаите. Хората от NYPD се приближиха предпазливо, приведени и съсредоточени, без да свалят оръжията си. Един от тях бавно се наведе и взе картата. На малкото пластифицирано картонче се виждаше нейна снимка и кръг с американския орел по средата и надпис Central Intelligence Agency.

— По дяволите, тя наистина е от ЦРУ! — потвърди полицаят, показвайки картончето на шефа си.

— Мога ли да стана? — попита Ребека.

Висшестоящият в йерархията обмисляше молбата. Погледна картончето, после Ребека, отново се взря в личната карта и още веднъж в Ребека. Като не откри основание да оспори автентичността на документа, накрая кимна с глава. Полицаят, който беше взел личния документ, й подаде ръка да се изправи.

Американката се чувстваше замаяна и стана с усилие. Два от куршумите бяха засегнали дясната й ръка и ръкавът на ризата й беше напоен с кръв.

Огледа се наоколо и видя Томаш и Тед, проснати на асфалта в локви кръв.

— Господи!

— Познавате ли тези хора?

— Те са с мен — каза Ребека и се устреми към португалеца. Коленичи и наклони сламенорусата си глава към ухото му. — Том, добре ли сте?

Том изстена и се обърна.

— Улучиха ме в рамото — промълви той, мръщейки се от болка. — Но мисля, че ще оцелея.

Ребека се свлече върху него и го прегърна с облекчение.

— Слава богу! Слава богу! Толкова се изплаших…

Томаш отвърна на прегръдката, макар и предпазливо, заради раненото рамо, и я целуна по врата. Вдъхна лекото ухание на златните й коси и се почувства омаян, с отпуснати мускули и олекнало тяло, отдаден всецяло.

— Всичко е наред — настоя шепнешком, внезапно стиснал зъби, за да устои на пронизващата болка в рамото. — Всичко е наред.