Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 276
Перейти на страницу:

Тоест Нова Гвинея се оказва онази част от Голяма Австралия, която е разполагала с най-напредналата технология, обществена и политическа организация и изкуство. Но от гледна точка на днешния американски или европейски гражданин Нова Гвинея все още минава по-скоро за „примитивна“, отколкото за „развита“ страна. Ето че пак се изправяме пред този въпрос: защо новогвинейците са продължили да използват каменни сечива, вместо да си правят метални, защо са останали безписмени и защо не са успели да се организират в етнархии и държави?

Първо, производството на храни може и да е възникнало самостоятелно в новогвинейските планини, но както видяхме в Глава VIII, то е осигурявало малко протеин. Основното меню са били корени с ниско съдържание на протеин, а количеството на единствените домашни животни (кокошките и свинете) не е било достатъчно, за да реши проблема с този дефицит. А и свинете или кокошките няма как да бъдат впрегнати в каруци, така че новогвинейските планинци са останали без други енергийни ресурси, освен собствената си мускулна сила, а и не са развили онези епидемични заболявания, които биха пропъдили евентуалните европейски нашественици.

Второто, което е ограничавало броя на населението, е била оскъдната налична площ: новогвинейците имат само няколко по-просторни долини — по-специално Уахги и Балием, в които би могло да се препитава и по-голямо население. Третото ограничение е това, че онази среднопланинска зона (от 1200 до 3000 метра) е била и единствената в Нова Гвинея, подходяща за интензивно земеделие. На по-голяма височина не е имало производство на храни в цяла Нова Гвинея, било е слабо развито в хълмистите райони, където височината варира от 300 до 1200 метра, и в съвсем зачатъчен вид в низините. По този начин тук никога не се е стигнало до някакъв по-мащабен икономически обмен на храни между общности, живеещи на различни места и специализирани в различен тип производство на храни. Такъв обмен е имало в Андите, Алпите и Хималаите, където не само е спомогнал за увеличаването на населението, тъй като е предлагал по-балансирана диета на всички отделни общности, но е стимулирал и регионалната икономическа и политическа интеграция.

По всички тези причини числеността на традиционното новогвинейско общество никога не е надвишавала 1 000 000 души — до момента, в който европейските колониални власти пренесоха тук западната медицина и сложиха край на междуплеменните войни. От онези приблизително девет средища на самостоятелно възникнало земеделие в света, които обсъдихме в Глава V, Нова Гвинея си е оставала с най-малко население. С тези само един милион души Нова Гвинея не е можела да създаде онези технологии, писмености и политически системи, възникнали сред населенията, наброяващи десетки милиони — на Китай, Плодородния полумесец, Андите и Мезоамерика.

Населението на Нова Гвинея не само е малко като цяло, но и фрагментирано на хиляди микропопулации поради пресечения терен: блата в низините, стръмни сипеи и тесни каньони в планините, обкръжени и в двата случая от непроходими джунгли. Когато провеждам своите биологични изследвания там (с екипи от новогвинейски асистенти), смятам за невероятен успех, когато сме успели да изминем три мили на ден по пътеките в джунглата. Повечето планинци от традиционните новогвинейски общества през целия си живот не са се отдалечавали на повече от десет мили от дома си.

Трудният терен, съчетан с нестихващите войни, характерни за номадските групи и племена, обясняват и традиционната за Нова Гвинея езикова, културна и политическа фрагментация. Страната определено може да се похвали с най-високата концентрация на езици на Земята на територия, малко по-голяма от Тексас, са представени 1000 от общо шестте хиляди езика в света, делящи се на десетки езикови семейства и изолирани наречия, различаващи се помежду си така, както английският от китайския. Близо половината от тези езици се говорят от по 500 човека, а дори и най-големите езикови групи (наброяващи примерно по 100 000 души) са политически фрагментирани на стотици селца, които воюват също така ожесточено помежду си, както и с говорещите други езици. Всяко от тези микрообщества е прекалено малко, за да поддържа вождове и занаятчии или да създаде металообработване и писменост.

1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)