Крахът на титаните [bg]

„А и ти ще се измъкнеш“, помисли си Лев.

— Добре, ще го направя.

Още щом го каза, осъзна, че е отстъпил прекалено бързо.

Следващите думи на Спиря потвърдиха, че той не се лъже лесно.

— Ще проверя. И ако си нарушил обещанието си към мен и към Бог, ще разкрия престъплението ти пред твоите жертви.

— И ще ме убият. Добра работа, отче.

— Доколкото мога да преценя, това е най-добрият начин да разрешим моралната дилема. Свещеникът ми е съгласен. Както прецениш.

— Нямам избор.

— Бог да те благослови, сине мой.

Лев си тръгна.

Излезе от пределите на Тай Гуин и кипящ от гняв закрачи по дъжда към Абъроуен. Колко подходящо за свещеник, сърдито размишляваше Лев, да отнеме на човека възможността да се поправи. Сега на Спиря си му беше добре — храна, дрехи, жилище, предоставени му за вечни времена от църквата и от гладните богомолци, даряващи пари, които всъщност не можеха да си позволят. Сега на Спиря му оставаше само да пее в черква и да закача иподяконите през остатъка от дните си.

А какво да прави Лев? Ако престане да лъже на карти, ще му трябва цяла вечност да спести достатъчно за път. Така се обричаше да прекара години в грижи за понитата в мината, на половин миля под земята. И никога нямаше да изкупи грешката си и да прати на Григорий парите за билет до Америка.

Никога не избираше лесния път.

Упъти се към кръчмата Двете корони. В Уелс съблюдаваха неделния ден и на кръчмите беше забранено да работят, но в Абъроуен не гледаха строго на правилата. В града имаше само един полицай, и в неделя и той излизаше в почивка като повечето от хората. От приличие Двете корони затваряха предната си врата, но редовните клиенти влизаха през кухнята и работата си вървеше както обикновено.

На бара седяха братята Понти — Джоуи и Джони. И двамата пиеха уиски — непривично за тях. Миньорите пиеха бира. Уискито бе напитката на богатите; една бутилка вероятно се задържаше в Двете корони от Коледа до Коледа.

Поръча си халба бира и се обърна към по-големия от братята.

— Драго ми е да те видя, Джоуи.

— И на мен, Григорий.

Лев все още ползваше името на брат си, изписано в паспорта.

— Паралия си днеска, а Джоуи?

— Аха. Двамата с хлапето отидохме до Кардиф вчера за боксовите мачове.

Братята приличат на боксьори, рече си Лев — бяха широкоплещести, дебеловрати и с големи ръце.

— Добри ли бяха?

— Черния Дженкинс срещу Тони Римлянина. Заложихме на италианче като нас. Тринайсет към едно и Тони го събори за три рунда.

Лев понякога имаше трудности с книжовния английски, но знаеше какво значи „тринайсет към едно.“

— Трябва да поиграете карти. В… — подхвана Лев. Поколеба се, после се сети за фразата. — … в късметлийска серия сте.

— А, не ща да губя пари толкова бързо, колкото съм ги спечелил — каза Джоуи.