Крахът на титаните [bg]

Когато почна да се свечерява, той се задейства. Даде на Джоуи Понти три аса, а на Рис — три тройки. В тази игра тройката беше по-силна от асото. За себе си остави два попа, с които да обоснове вдигането на залога. Остана в играта, докато Джоуи се разори почти напълно — не му се щеше онзи да има да му дава. Джоуи използва последните си пари, за да види ръката на Рис. Изражението на лицето му при вида на трите тройки беше едновременно смешно и жалко.

Рис нагреба спечеленото. Лев стана и каза:

— Останах без пари.

Играта се разтури и всички се върнаха на бара, където Рис почерпи за утеха на загубилите. Братята Понти отново минаха на бира, а Джоуи каза:

— Е, лесно идват, лесно си отиват…

Няколко минути по-късно Лев излезе, последван от Рис. В Двете корони нямаше тоалетна, затова мъжете използваха пътеката на гърба на обора. Единствената светлина идеше от далечна улична лампа. Рис бързо подаде на Лев неговата половина от спечеленото — част в монети и част в новите цветни банкноти, зелени паундове и кафяви по десет шилинга.

Лев знаеше точно колко му се полага. Аритметиката му идеше отвътре, също като играта на карти. По-късно щеше да брои парите, понеже знаеше, че Рис няма да го измами. Опитал беше веднъж. Лев беше установил, че делът му е с пет шилинга по-малко. Някой небрежен човек не би забелязал това. Тогава Лев отиде в дома на Рис, тикна дулото на револвера в устата му и запъна петлето. Рис се изпусна от уплаха. Оттогава насетне парите винаги бяха точни до последното половин пени.

Лев натъпка парите в джоба на палтото си и двамата се върнаха в бара.

Тъкмо влизаха, когато Лев видя Спиря.

Беше свалил расото и носеше горната дреха, с която беше на кораба. Стоеше пред бара, но не пиеше, а говореше задълбочено с групичка руси, сред които и някои картоиграчи.

Начаса погледите им се срещнаха.

Лев се завъртя и излезе, но знаеше, че е твърде късно.

Бързо се отдалечи нагоре по хълма към улица „Уелингтън“. Сигурен беше, че Спиря ще го предаде. Дори в този момент той навярно обясняваше как Лев е успявал да лъже на карти и привидно да изглежда губещ. Хората щяха да се ядосат и братята Понти да си поискат парите обратно.

Когато приближи своята къща, видя, че от другата страна се задава мъж с куфар, и на светлината на уличната лампа позна младия Били-с-Иисус, съседско момче.

— Здрасти, Били.

— Здравей и ти, Григорий.

Момчето като че се канеше да напусне града и Лев полюбопитства:

— Накъде?

— Лондон.

Лев наостри уши.

— С кой влак?

— От шест, за Кардиф. — Там ставаше смяната на влака за Лондон.