Колието на кралицата

54.

Бълнуване

Без съмнение Бог бе чул молбата на Андре. След пристъпа на треска господин Дьо Шарни не умря.

На другия ден, докато с напрегнато внимание Андре следеше всички новини относно ранения, господин Дьо Шарни благодарение на грижите на добрия доктор Луи премина от смъртта към живота. С помощта на лекарството възпалението стихна и отстъпи пред възвръщащата се сила. Шарни започваше да оздравява. След като той вече бе изтръгнат от смъртта, грижите на доктор Луи намаляха, случаят престана да го занимава. За лекаря живият човек не е интересен, особено когато отива към оздравяване или се чувства добре.

След осем дни, през които Андре се успокои напълно за състоянието на ранения, доктор Луи, който вземаше присърце всички прояви на болния през време на кризата, намери за добре да пренесат Шарни на по-отдалечено място. Той искаше да постави в непривична обстановка бълнуването. Но още при първия опит да го преместят, Шарни се възбунтува. Той насочи към доктора искрящ от гняв поглед, каза му, че е в кралския двор и че никой няма право да пъди човек, на когото Негово величество е дал подслон.

Докторът не беше много търпелив спрямо намусените оздравяващи, накара да влязат четирима слуги и чисто и просто им заповяда да отнесат ранения. Шарни се вкопчи в дървената част на леглото, удари силно единия, а другите заплаши както Шарл XII в Бендери71. Доктор Луи се опита да го уговори. Отначало Шарни беше доста разумен, но тъй като слугите бяха настойчиви, той така се напъна да им се противопостави, че раната се отвори отново, започна да тече кръв и той загуби съзнание. Шарни изпадна в още по-тежки бълнувания от предишните. Започна да крещи, че искат да го махнат оттам, за да го лишат от виденията му по време на сън, но че всичко е напразно, че виденията винаги ще му се усмихват, че го обичат, че ще идват да го навестяват въпреки забраната на доктора, че жената, която го обича, е толкова високопоставена, че не се страхува от никакъв отказ.

Докторът се уплаши, побърза да изпроводи слугите и се зае отново с раната. Той бе решил, след като излекува физиката, да се захване и с психическото състояние на Шарни. Докторът успя да облекчи телесното положение, но бълнуването не престана, нещо, което просто го ужасяваше, тъй като при загубването на съзнание болният можеше да полудее. За един ден състоянието му толкова се влоши, че докторът почна да мисли за някакви по-силни лекарства. Болният погубваше не само себе си, но и кралицата. Вместо да говори, крещеше, а вместо да си спомня, измисляше. Най-лошото беше, че в минути, когато мислите му се проясняваха, а такива минути не бяха малко, Шарни ставаше по-луд, отколкото в своето увлечение.

Докторът завари Мария-Антоанета умислена и в същото време радостна, защото предполагаше, че ще й съобщи добри новини за болния. Но тя се изненада много. Още при първия въпрос Луи направо отговори, че болният е много зле.