Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Егвийн се изправи и чу шумоленето на ставащите зад нея Заседателки.
— Значи се споразумяхме. Трябва да си тръгнем скоро, ако ще се връщаме в постелите си преди да се е мръкнало, но можем да поостанем малко. Ако се опознаем малко по-добре, може би ще избегнем някои недоразумения в бъдеще. — А разговорите можеха да й дадат възможност да се доближи до Талманес. — О, и още нещо, за което трябва да сте в течение. Книгата за новачките сега е отворена за всяка жена, независимо от възрастта й, стига да отговори на изпитанията. — Арател примигна. Сюан не, но на Егвийн й се стори, че чу леко ръмжене. Това двете не го бяха обсъждали, но по-подходящ момент да го огласи едва ли щеше да има. — Заповядайте. Сигурна съм, че всички искате да поговорите със Заседателките. Да сложим край на официалностите.
Без да изчака Шериам да й подаде ръка, тя пристъпи встрани от редиците столове и скамейки. Почти й се дощя да се разсмее. Едва до снощи се боеше, че може никога да не достигне до целта, но вече я беше преодоляла наполовина и изобщо не се оказа толкова трудно, колкото се боеше. Разбира се, оставаше другата половина.
Глава 18
Странен призив
За миг всички останаха неподвижни. А сетне андорците и мурандийците се спуснаха към Заседателките, почти като един. Явно момичето Амирлин — момиче марионетка и фигурантка! — за тях не представляваше никакъв интерес, не и при толкова лишени от възраст лица пред тях, които поне показваха, че наистина говорят с Айез Седай. По трима-четирима лордове и лейди се струпаха около всяка Заседателка, някои вирнали настоятелно брадичкки, други превили вратове почтително, но всички — държащи на всяка цена да бъдат чути. Режещият вятър отвяваше мъглата от дъха им и развяваше пешовете на наметалата им. Шериам също се оказа притисната от почервенелия лорд Донел, който ту се перчеше, ту тръскаше глава в учтиви поклони.
Егвийн издърпа Шериам настрана и припряно й прошепна:
— Разбери колкото можеш по-деликатно за тези Сестри и гвардейци на Кулата в Андор.
Веднага щом я освободи, Донел я подхвана отново. Шериам дори изглеждаше примирена, но бързо престана да се мръщи. Донел примигна неловко, щом тя започна да разпитва него.
Романда и Лелейн поглеждаха Егвийн с изсечени от лед лица, но всяка се беше сдобила с по двама благородници, които искаха… нещо си. Уверения, че в думите на Егвийн не е скрита някоя уловка, може би. Колкото и да им бе неприятно да го правят, но както и да го усукваха — а щяха да го усукват! — нямаше начин да избегнат тези уверения, без да отрекат властта й на място. Дори тези двете нямаше да стигнат чак дотам. Не и тук, не и публично.
Сюан се промъкна близо до Егвийн, с изписана на лицето почтителна кротост. Само дето очите й шареха — озърташе се навярно за Романда или Лелейн и очакваше някоя от тях да дойде и да ги спипа за вратовете, забравила и закон, и обичай, и благоприличие, и кой ги гледа.
— Шейн Чунла — почти изсъска тя в ухото й.
Егвийн кимна, но очите й продължиха да търсят Талманес. Повечето мъже и голяма част от жените бяха достатъчно високи, за да го скрият. И при цялата тази бъркотия… Тя се надигна на пръсти. Къде ли се беше дянал?
Сеган застана пред нея и изгледа подозрително Сюан. Егвийн бързо стъпи на пети. Амирлин не можеше да подскача и да се озърта като момиченце на танц, което се оглежда за момчето си. Разлистваща се розова пъпка. Спокойствие. Сериозност. Опустели да са всички мъже!
Крехка жена с дълга тъмна коса, Сеган сякаш беше родена сприхава и пълната й уста бе неизменно нацупена. Роклята й бе ушита от фина синя вълна, направена да топли, но имаше твърде много свежозелено везмо по гърдите, а ръкавиците й бяха ярки като на Калайджия. Тя изгледа Егвийн от глава до пети, присвивайки устни с почти толкова неверие, с каквото беше удостоила Сюан.
— Какво казахте за Книгата на новачките? — попита тя рязко. — Наистина ли имахте предвид всяка жена, независимо от възрастта? Значи всяка може да стане Айез Седай, така ли?
Въпрос, който беше на сърцето на Егвийн, и отговор, който бе готова да даде с цялата си душа — и същевременно да скъса ухото на всеки, който се е усъмнил в думите й — но точно в този момент малка пролука сред потока от хора й разкри Талманес в дъното на павилиона. Говореше с Пеливар! Стояха един срещу друг настръхнали, като два мастифа, почти готови да покажат един на друг зъбите си, но без да престават да се оглеждат, да не би някой да ги приближи и чуе какво си говорят.