Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Сенките я гледаха. Онези, които беше виждала преди, нямаха лица. А тези тук имаха. Лица на хора от народа на Калните.
Това не бяха сенки, осъзна тя, при което я заля вълна на облекчение; това бяха духовете на предците. Пое си дъх, успокои паниката си. Отпусна се.
— Кой свиква това Съвещание?
Говореха духовете. Всички в един глас. Заедно. Звукът, кух, плосък, мъртвешки, почти спря дъха й. Но той излизаше от устата на Пилето.
— Кой свиква това Съвещание? — повториха те.
— Този човек до мен — каза тя. — Нарича се Ричард Избухливия.
Те се понесоха между старейшините, събирайки се в центъра на кръга.
— Пуснете ръцете му.
Калан и Савидлин пуснаха ръцете му. Духовете се завъртяха в центъра на кръга; после внезапно се подредиха в редица, преминавайки през тялото на Ричард.
Той рязко си пое дъх, отметна назад глава и изкрещя от болка.
Калан скочи на крака. Духовете се рееха във въздуха зад него. Старейшините затвориха очи.
— Ричард!
Главата му се изправи.
— Няма нищо. Добре съм — успя да каже той с дрезгав глас, но очевидно все още го болеше.
Духовете заобиколиха кръга, минаха зад старейшините, после се въплътиха в телата им, човек и дух в едно, на едно и също място, по едно и също време. От това лицата на старейшините придобиха меко, неопределено изражение. Очите им се отвориха.
— Защо ни повика? — попита Пилето с кухите им, мелодични гласове.
Тя леко се наведе към Ричард, без да сваля очи от Пилето.
— Искат да знаят защо пожела това Съвещание.
Ричард си пое на няколко пъти дълбоко дъх, възстановявайки се от онова, което му бяха причинили.
— Пожелах го, защото трябва да намеря един магически предмет, преди Мрачният Рал да го е открил. Преди да има възможност да го използва.
Духовете говореха с Ричард посредством старейшините, а Калан превеждаше.
— Колко души си убил досега? — попита Савидлин с гласовете на духовете.
Ричард отвърна без колебание.
— Двама.
— Защо? — попита Хаянлет с натрапчивия им тембър.
— За да не ме убият те.
— И двамата ли?
Той се замисли за миг.
— Първия убих при самозащита. Втория — за да защитя приятел.
— Мислиш ли, че имаш право да убиваш, за да защитиш приятел? — Този път помръдна устата на Арбрин.
— Да.
— Да предположим, че той е искал да убие приятеля ти в защита на свой приятел?
Ричард въздъхна дълбоко.
— Защо ми задавате тези въпроси?
— Ето защо: съгласно онова, в което ти вярваш — че е справедливо да убиваш в защита на приятел, — тогава излиза, че ако противникът ти също убива в защита на приятел, то той има право да убие твоя приятел. Справедливо е. И след като е така, тогава на теб ти се отнема това право, нали?
— Не всички въпроси имат отговори.
— Може би не всички въпроси имат отговори, които ти харесват.
— Може би.
По гласа му Калан разбираше, че започва да се ядосва. Всички старейшини бяха вперили очи — очите на духовете — в него.
— Изпита ли удоволствие, когато убиваше този човек?
— Кой от двамата?
— Първия.
— Не.
— Втория.
Мускулите на лицето на Ричард се напрегнаха.
— Защо ми задавате тези въпроси?
— Всички въпроси си имат причина, поради която биват зададени.
— А понякога причините нямат нищо общо с въпроса?
— Отговори.
— Само ако ми кажете причината за въпроса.
— Ти си дошъл тук да задаваш въпроси. Да те питаме ли за причините?
— Мисля, че го правите.
— Отговори на въпроса ни или ние няма да отговорим на твоите.
— А ако отговоря, обещавате ли да отговорите на моите?
— Не сме дошли тук да се пазарим. Дойдохме, защото бяхме повикани. Отговори на въпроса или Съвещанието приключва.
Ричард си пое дълбоко дъх и отговори бавно, с очи, втренчени в празното пространство.
— Да. Достави ми удоволствие заради магията, извираща от Меча на истината. Тя действа по този начин. Ако го бях убил по друг начин, без меча, не би ми доставило удоволствие.
— Неуместно.
— Моля?
— „Ако“ е неуместно, „направих“ не е. И така, вече даде два отговора защо си убил втория човек: за да защитиш приятел и защото ти е доставило удоволствие. Кой от двата е верният?
— И двата. Убих го, за да защитя живота на един приятел, а понеже го направих с меча, това ми достави удоволствие.