Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Наистина, господине, вие бихте могли да бъдете също такъв отличен пълководец като господин принца.
— Разбрахте ли?
— Напълно.
— Колко ви трябват, за да напоите вашите разбойници с вино и да ги задоволите със злато?
— О, господине, как се изразявате! Добре, че не ви чуват. Между тях има много чувствителни.
— Искам да кажа, да ги доведете до състояние, че да не разпознават небето от земята, защото утре ще се сражавам срещу краля, а когато аз се сражавам, искам да победя. Разбирате ли?
— Разбирам, господине… Дайте ми други идеи.
— Това е ваша работа.
— Тогава дайте ми пари.
— Гурвил, бройте сто хиляди ливри на абата.
— Хубаво… и да не жалим нищо, нали?
— Нищо.
— Прекрасно!
— Монсеньор — забеляза Гурвил, — ако това се разчуе, ще ни отидат главите.
— Е, Гурвил, как не ви е срам! — извика Фуке, почервенял от гняв. — Говорете за себе си, драги мой. Що се отнася до мене, главата ми седи здраво на раменете. И така, абате, разбрахме ли се?
— Разбрахме се.
— Утре, в два часа?
— Не, по-добре в дванадесет, защото трябва да подготвя отсега помощниците ни.
— Вярно е: не жалете виното в пивницата.
— Няма да жаля нито виното, нито самата пивница — отвърна абатът и се ухили. — Аз си имам план; оставете ме да действувам и ще видите.
— Де Ще бъдете?
— Навсякъде и никъде.
— А как ще ме осведомите?
— Чрез един куриер, конят на който ще стои в градината на вашия приятел. Тъкмо се сетих, как е името на тоя приятел?
Фуке погледна отново Гурвил, който му дойде на помощ, и каза:
— Придружете господин абата по много причини; а къщата е много лесна за разпознаване: образът на света Богородица отпред, една градина, единствената в квартала, отзад.
— Хубаво, хубаво. Ще предупредя войниците си.
— Придружете го, Гурвил — рече Фуке, — и му бройте парите. Един момент, абате… един момент, Гурвил… Какъв вид ще придадем на това отвличане?
— Най-естествен, господине… Бунт.
— Бунт по повод на какво? Все пак най-после парижкото простолюдие е винаги доволно от краля, когато той беси финансисти.
— Ще уредя това — рече абатът.
— Но ако го уредите зле, всичко ще се открие.
— Не, съвсем не… Хрумна ми още една идея.
— Каква?
— Моите хора ще викат: „Колбер! Да живее Колбер!“, и ще се нахвърлят на затворниците, като че ли за да ги разкъсат на парчета, смятайки бесилката за много леко наказание.
— А, наистина, това е идея! — каза Гурвил. — Пусто опустяло, господин абате, какво въображение имате!
— Господине, аз съм достоен член на рода си — отвърна абатът гордо.
— Хубостник! — измърмори Фуке. И прибави:
— Това е остроумно! Действувайте и не проливайте кръв.
Дълбоко замислени върху предстоящите планове, Гурвил и абатът излязоха заедно.
Суперинтендантът легна на възглавниците: мисълта за утрешните зловещи събития се преплиташе в главата му с любовните мечти.
LXI
ПИВНИЦАТА „ОБРАЗЪТ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА“
На другия ден в два часа петдесет хиляди зрители се бяха събрали на площада Грев около двете бесилки, издигнати една срещу друга между кея Грев и кея Пелетие, досами парапета на реката.
Още от сутринта всички парижки глашатаи обикаляха градските квартали, особено пазарите и предградията, като съобщаваха с прегракналите си и неуморими гласове за великото правосъдие, извършено от краля над двама злоупотребители, двама обирници на народа. И тоя народ, за интересите на който се застъпваха така горещо, напускаше дюкяните, тезгяхите и работилниците, за да засвидетелствува малко признателност на Луи XIV, също като гости, страхуващи се да не проявят неучтивост към тоя, който ги е поканил, като не се отзоват на поканата му.
Според текста на присъдата, който глашатаите четяха високо и лошо, двама откупчици, трупачи на пари, злоупотребители на кралски средства, рушветчии и измамници ще претърпят смъртно наказание на площада Грев, „техните имена ще бъдат окачени над главите им“.
А самите имена не се споменаваха в присъдата. Любопитството на парижаните достигна връхната си точка и, както казахме, огромна тълпа чакаше с трескаво нетърпение часа на наказанието. Навсякъде вече се беше разпространила новината, че затворниците, преместени в замъка Венсен, оттам ще бъдат докарани на площада Грев. И тъй предградието и улицата Сент Антоан бяха задръстени от народ. В дните на големи наказания парижкото население се разделя на две категории: към първата спадат плахите и кротки хора, които искат само да зърнат осъдените, зрителите философи, а към втората — любителите на силни усещания, които жадуват да видят самата смърт на осъдените.