Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Навикнали са и на това.

— В такъв случай съберете пи всичките, абате.

— Добре! Где?

— На Венсенския път, утре, точно в два часа.

— За да отвлекат Лиодо и д’Еймери ли?… Ще има ли бой?

— И то сериозен. Страх ли ви е?

— Не за мене, а за вас.

— Ще знаят ли вашите хора какво правят?

— Те са прекалено умий, за да не отгатнат. Но един министър, който се бунтува срещу своя крал… се излага.

— Какво ви интересува, щом плащам?. Г. Впрочем ако падна, вие ще паднете заедно с мене.

— В такъв случай, господине, би било по-разумно да не предприемаме нищо и да оставим краля да получи това малко удовлетворение.

— Запомнете веднъж завинаги, абате, че Лиодо и д’Еймери са прелюдия към нашето разоряване. Повтарям: ако аз бъда арестуван, вие ще отидете в затвора; ако аз бъда в затвора, вие ще отидете на заточение.

— Господине, на ваше разположение съм. Какво ще заповядате?

— Това, което казах: искам утре да бъдат изтръгнати от лапите на моите неприятели двамата финансисти, които някои искат да принесат в жертва, когато има толкова ненаказани престъпници. Съобразно с това и вземете мерки. Възможно ли е?

— Възможно е.

— Посочете ми плана си.

— Той е извънредно прост. Обикновено стражата при екзекуциите се състои от дванадесет души.

— Утре те ще бъдат сто.

— Имам предвид това и предполагам дори, че ще бъдат двеста.

— Тогава ви са малко сто и двадесет души, а?

— Извинете, в една тълпа от сто хиляди зрители винаги ще се намерят десет хиляди разбойници или крадци; само че те не смеят да вземат инициативата.

— Е, какво?

— Значи утре на площада Греф, който избрах за място на действието, ще има десет хиляди помощници на моите сто и двадесет души. Едните ще започнат работата, а другите ще я довършат.

— Добре! Но какво ще направите със затворниците на площада Грев?

— Ще ги вкараме в някоя къща на площада; тогава стражата ще трябва да я обсади, за да си ги възвърне… А ето друга идея, още по-добра: някои къщи имат два изхода, единият към площада, а другият към улица дьо ла Мортелери или дьо ла Ванри, или дьо ла Тиксерандери. Затворниците ще влязат през единия и ще излязат през другия.

— Но измислете нещо по-сигурно.

— Ще се постарая.

— А аз измислих — извика Фуке. — Слушайте какво ми хрумна.

— Слушам.

Фуке направи знак на Гурвил, който сякаш го разбра.

— Един от моите приятели ми дава понякога ключовете на една къща, която държи под наем на улица Бодоайе и обширните градини на която се простират до една от къщите на площада Грев.

— Точно това ни трябва — каза абатът. — До коя къща?

— Една много посещавана пивница, фирмата на която представлява образа на света Богородица.

— Знам я — рече абатът.

— Прозорците на тая пивница гледат към площада, а задната врата води в един двор; между тоя двор и градините на моя приятел има вратичка.

— Отлично!

— Влезте в пивницата заедно със затворниците и защищавайте входа откъм площада, докато те избягат през съседната градина в улица Бодоайе.