Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Имате право, най-много бих намерил в него… Колубер32.
— А, бити сте, Конрар; вие се криете зад играта на думи. Господин Арно твърди, че у мене няма логика… но у мене има повече, отколкото у господин Никол.
— Да — отвърна Конрар, — у вас има логика, но вие сте янсенист.
Това заключение беше посрещнато с гръмогласен смях. Постепенно разхождащите се гости бяха привлечени от възклицанията на двамата събеседници около горичката, където се бяха скрили двамата поети. Целият спор беше изслушан с благоговейно внимание и сам Фуке даваше пример на сдържаност, макар че едва се владееше.
Но развръзката на сцената преля чашата и той се изсмя високо, с което даде сигнал за общия смях. Двамата философи бяха обсипани с единодушни комплименти.
Обаче за победител беше обявен Лафонтен заради Дълбоката му ерудиция и необоримата му логика.
А Конрар получи обезщетенията, които се дават на паднал противник; похвалиха го за неговите почтени намерения и за чистата му съвест.
В разгара на общото веселие, в това време, когато дамите укоряваха двамата противници, че не са включили жените в системата на епикурейското благоденствие, в другия край на градината се показа Гурвил; той тръгна право към Фуке, който веднага се отдели от обществото и се приближи до него.
Суперинтендантът запази на лицето си смеха и всички белези на безгрижието; но щом се скри от чуждите погледи, той хвърли маската и запита живо:
— Е, какво, де е Пелисон? Какво направи Пелисон?
— Пелисон се върна от Париж.
— Доведе ли затворниците?
— Не, той не е можал дори да види управителя на затвора.
— Какво, не е ли казал, че идва от моя страна?
— Казал, но управителят заповядал да му отговорят така: „Когато се идва от страна на господин Фуке, трябва да се носи писмо от него“.
— О, ако е въпрос само да му се даде писмо…
— По никой начин — се обади Пелисон, който се показа в края на малката горичка, — по никой начин, монсеньор… Вървете вие сам и говорете лично.
— Да, имате право; аз се оттеглям под предлог, че ще работя. Пелисон, заповядайте да не разпрягат конете. Гурвил, задръжте приятелите ми.
— Последен съвет, монсеньор — каза Гурвил.
— Говорете.
— Идете при управителя само в краен случай; това е смело, но непредпазливо. Простете ми, господин Пелисон, че съм на противоположно мнение с вас… Изпратете най-напред някого за преговори с управителя, монсеньор; управителят е благовъзпитан човек; но не влизайте в лични преговори.
— Ще помисля — каза Фуке. — Впрочем ние имаме цяла нощ на разположение.
— О, не се надявайте много на времето: то лети с ужасна бързина — възрази Пелисон. — Никога не е грешка да се пристигне много рано.
— Сбогом, Гурвил — каза суперинтендантът, — препоръчвам ви гостите си. Елате с мене, Пелисон.
И излезе.
Епикурейците не забелязаха изчезването на своя водач. Цигулките свириха цяла нощ.
LIX
ЧЕТВЪРТ ЧАС ЗАКЪСНЕНИЕ
Напуснал къщата си за втори път през тоя ден, Фуке се почувствува по-леко и по-спокойно, отколкото можеше да се очаква.
Той се обърна към Пелисон, който се беше сгушил в ъгъла на каретата и обмисляше средства за борба с Колбер.
— Скъпи ми Пелисон — каза Фуке, — много жалко, че не сте жена!
— Напротив, смятам това за голямо щастие, монсеньор — възрази Пелисон. — Ами че аз съм страшно грозен!
— Пелисон! Пелисон! — рече суперинтендантът, като се засмя. — Вие повтаряте прекалено често, че сте грозен, за да не проличи, че това ви измъчва много.
— Наистина много, монсеньор; няма по-нещастен човек от мене; аз бях хубав, но шарката ме обезобрази; лишен съм от едно сигурно средство за прелъстяване; впрочем аз съм ваш пръв служител или почти; занимавам се с вашите интереси и ако сега бях хубава жена, Щях да ви направя огромна услуга.
— Каква?
— Щях да отида при управителя на затвора, който е галантен кавалер и женкар, щях да го съблазня и Щях да отведа нашите двама затворници.
— Надявам се да извърша това сам, макар че не съм хубава жена.
— Съгласен съм, монсеньор, но вие ще се изложите много.
— О! — внезапно извика Фуке, обзет от някакъв младежки порив, от някакъв сладък спомен. — О, аз познавам една жена, която би могла да изиграе точно такава роля пред управителя на Консиержери!
— А аз познавам петдесет, монсеньор, петдесет бъбрици, които ще разгласят навсякъде за вашето великодушие, за вашата преданост към приятелите ви и следователно ще ви погубят рано или късно, като се погубят сами.
— Аз не говоря за тия жени, Пелисон; аз говоря за едно прекрасно и благородно същество, което свързва в себе си чисто женската съобразителност с храбростта и хладнокръвието на мъжете; говоря за една толкова хубава жена, че стените на затвора ще се преклонят пред нея, и толкова умееща да пази тайна, че никой няма да се досети от кого е изпратена.
32
Колубер — преиначаване от името Колбер. Колубер (Coluber) на латински значи малка змия, водна змия. — Б. пр.