Хари Потър и даровете на смъртта

— И ако някога дойдеш у нас, ще ти покажа рога, татко ми писа за него, но още не съм го виждала, защото смъртожадните ме свалиха от експрес „Хогуортс“ и така и не се прибрах за Коледа — продължи с обясненията Луна, докато двамата с Дийн стъкмяваха огъня.

— Казахме ти вече, Луна — провикна се от другата стая Хърмаяни. — Рогът се взриви. И той е на бълвачозавър, а не на нагънаторог шнорхелоподобен квакльовец…

— Не, не, сигурна съм, че е бил на квакльовец — безгрижно възрази Луна. — Татко ми каза. Може би вече се е възстановил, те си се поправят сами.

Хърмаяни поклати глава и продължи да реди вилиците, а на стълбите изникна Бил, който водеше господин Оливандър. Майсторът на магически пръчки още изглеждаше страшно изнемощял и се беше вкопчил в ръката на Бил, който го крепеше и носеше голям куфар.

— Ще ми бъде мъчно за вас, господин Оливандър — каза Луна и се приближи до стареца.

— И на мен, миличка — отвърна той и я потупа по рамото. — На онова място ми беше неизразима утеха.

— Е, au revoir29 — рече Фльор и го целуна по двете бузи. — Дали ще ви затррудни да прредадете един пакет на леля Мюрриъл? Така и не й въррнах тиаррата.

— За мен ще бъде чест — кимна леко Оливандър, — най-малкото, което мога да направя в замяна на прещедрото ви гостоприемство.

Фльор извади кутийка, облепена с протрито вече кадифе, и я отвори, за да покаже на майстора на пръчки тиарата. Тя проблесна и замига в светлината на ниската лампа.

— Лунни камъни и диаманти — оповести Грипкук, който се беше шмугнал в стаята, без Хари да го забележи. — Мисля, че е изработена от таласъми.

— И платена от магьосници — каза тихо Бил и Грипкук го стрелна с поглед, който беше и уклончив, и предизвикателен.

Силният вятър блъскаше по прозорците на къщата, когато Бил и Оливандър изчезнаха в нощта. Останалите се сместиха около масата лакът до лакът, притиснати дотолкова, че почти нямаше как да движат ръцете си, и започнаха да се хранят.

В камината до тях пукаше и пращеше огън. Хари забеляза, че Фльор само ровичка в храната и току поглежда към прозореца. Бил се върна с разрошена от вятъра дълга коса още преди да са си изяли супата.

— Всичко е наред — съобщи той. — Оливандър е настанен, мама и татко ви пращат поздрави. Джини също. Фред и Джордж ще скъсат нервите на Мюриъл — разположили са в задната стаичка Совешката служба за доставка по домовете. Но Мюриъл се поободри, щом си видя тиарата — вече си мислела, че сме я откраднали.

— О, тази твоя леля е толкова charmante! — нацупено отвърна Фльор, после размаха магическата пръчка и мръсните чинии се наредиха на купчинка във въздуха.

Тя ги хвана и с решителна крачка излезе от стаята.

— Татко също изработи тиара — намеси се Луна. — По-точно нещо като корона.

Рон срещна погледа на Хари и се подсмихна — Хари знаеше, че се е сетил за смехотворното украшение за глава, което видяха при посещението си у Ксенофилиус.

— Ами да, опитва се да възстанови изчезналата диадема на Рейвънклоу. Смята, че вече е установил повечето елементи. А когато добави и Билиуиговите крилца, вече си стана съвсем друго…