Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Не е ли все едно? — попита Хърмаяни.
— Променя се отношението ми — отвърна Хари. Той си пое дълбоко въздух. — Ще му кажем, че ще получи меча, след като ни помогне да проникнем в трезора… но ще внимаваме да не уточняваме кога точно ще му го дадем.
По лицето на Рон грейна усмивка. Хърмаяни обаче се възмути.
— Не можем да…
— Ще го получи, след като разрушим всички хоркрукси — продължи той. — Лично ще имам грижата за това. Ще си удържа на думата.
— Дотогава може да минат години! — възкликна Хърмаяни.
— Знам, знам, но не е задължително да го научава и таласъмът… Всъщност няма да го лъжа…
Хари срещна погледа й предизвикателно, но и засрамено. Спомни си думите, изсечени над портата в Нюрменгард — „В името на висшето благо“. Отърси се от тази мисъл. Имаха ли изобщо избор?
— Тази работа не ми харесва — заяви Хърмаяни.
— На мен също не ми харесва особено — призна си Хари.
— Аз пък съм на мнение, че е гениално — каза Рон и отново се изправи. — Хайде да идем да му кажем.
След като се върнаха в най-малката стая, Хари отправи предложението, като много внимаваше да не посочва точен момент, когато мечът ще бъде предаден.
Докато Хари говореше, Хърмаяни свъсено гледаше пода и той се притесни, че може да ги издаде. Грипкук обаче гледаше само него.
— Имам ли думата ти, Хари Потър, че ако ви помогна, ще ми дадеш меча на Грифиндор?
— Да, имаш я — потвърди Хари.
— Тогава дай да си стиснем ръцете — подкани таласъмът и протегна длан.
Хари я пое и я стисна. Запита се дали черните очи на таласъма забелязват някакво лукавство в неговите. После Грипкук го пусна, плесна с ръце и възкликна:
— И така. Започваме!
Сякаш отново се върнаха във времето, когато обмисляха как да проникнат в министерството. Заеха се за работа в най-малката от стаите, защото Грипкук предпочиташе да цари полумрак.
— Влизал съм в трезора на семейство Лестранж само веднъж — обясни той, — когато ме помолиха да прибера вътре фалшивия меч. Трезорът е сред най-старите. Най-древните магьоснически родове държат съкровищата си на най-долното равнище, където трезорите са най-големи и най-строго охранявани…
С часове стояха затворени в стаята колкото долап. Дните отминаваха и лека-полека се трупаха в седмици. Възникваха нови и нови спънки за преодоляване и не най-маловажната сред тях беше намаляването на запасите им от многоликова отвара.
— Всъщност е останало само за един от нас — съобщи Хърмаяни, след като наклони срещу светлината на лампата гъстата отвара с тинест вид.
— Ще стигне — отвърна Хари, докато разглеждаше картата на най-дълбоките тунели, която Грипкук беше нарисувал собственоръчно.
Другите обитатели на „Черупката“ нямаше как да не забележат, че става нещо и Хари, Рон и Хърмаяни се появяват само за да се нахранят. Никой не подпитваше, макар че докато седяха на масата, Хари често усещаше, че Бил ги гледа загрижено и разтревожено.
Колкото повече време прекарваха с таласъма, толкова повече Хари си даваше сметка, че не го харесва. Грипкук неочаквано се показа като кръвожаден, смееше се при мисълта, че по-нисшите създания могат да изпитват болка, и явно злорадстваше, че вероятно ще се наложи да нараняват други магьосници, за да проникнат в трезора на Лестранж. Хари долавяше, че неприязънта му е споделяна и от двамата му приятели, но не я обсъждаха гласно: без Грипкук нямаше да се справят.
Таласъмът с голямо нежелание се хранеше заедно с останалите. Дори след като краката му оздравяха, продължи да настоява да му носят храната в стаята, както на изнемощелия Оливандър, докато (след един гневен изблик на Фльор) Бил не се качи горе да му каже, че така не може да продължава. След това Грипкук се присъедини към тях на пренаселената маса, макар и да отказваше да яде същото като останалите и настояваше да му дават парчета сурово месо, корени и гъби.
Хари се чувстваше отговорен: в края на краищата именно той беше поискал таласъмът да остане в „Черупката“, за да го разпита, заради него цялото семейство Уизли бе принудено да се укрива, а Бил, Фред, Джордж и господин Уизли не можеха да ходят на работа.
— Съжалявам — сподели той с Фльор една априлска привечер, докато й помагаше да приготви вечерята. — Не съм искал всичко това да ви се струпа на главата.
Фльор тъкмо беше заповядала на няколко ножа да нарежат пържоли за Грипкук и Бил, който след нападението на Грейбек предпочиташе месото алангле. Докато ножовете се въртяха зад нея, донякъде раздразненото й изражение по-омекна.
— ’Арри, ти спаси живота на сестрра ми, не съм забрравила.
Това не беше съвсем истина, но Хари реши да не й напомня, че Габриел изобщо не е била изложена на сериозна опасност.