Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Когато Антон предложи да предприемат тази уникална експедиция, Вао’сх изпита ужас от перспективата да се отправи към мрака само за да види все още нефункциониращия град. Но настойчивият учен упорито убеждаваше паметителя, че това ще е изключително интересно. Накрая, решавайки да направи опит да проумее човешката логика, възрастният историк се съгласи при условието, че сформират достатъчно голяма група от илдирийци да ги придружат.
Антон се възползва от възможността и потърси доброволци сред слушателите на една безкрайно дълга и изключително вълнуваща история. Успя да засегне честолюбието на заинтригуваната публика, като я провокира с усмивка:
— Бихте ли искали сами да изживеете едно приключение? Можем да направим кратко пътешествие, да направим нещо, което никога няма да забравите.
След като обясни идеята си, забеляза изписалото се по лицата им смущение и размаха пръст насреща им.
— Обичате да слушате истории за герои и доблестни постъпки, но как ще ги разберете, ако самите вие се боите и от най-малкия риск? Уверявам ви, че ако посетим строителния обект, ще видите Секда такава, каквато никой илдириец никога няма да види. Втори такъв случай няма да ви се удаде. Толкова ли се боите да опитате нещо ново? — Очите му сияеха. — Необходими са десет доброволци, освен мен и паметителя Вао’сх.
Макар и не особено убеден в начинанието, Вао’сх оглеждаше публиката с любопитство. Самият той никога не бе предизвиквал по подобен начин публиката си и това му даваше познание за собствения му народ.
През следващите дни Антон най-после успя да завербува десет доброволци. С големи мъки…
Докато совалката се носеше над повърхността, Антон задряма. Бяха необходими няколко часа, за да прекосят половината континент и да пристигнат на строителната площадка на Секда. Илдирийските „храбреци“ бяха прекалено възбудени, за да се отпуснат, и той предполагаше, че спокойствието му пред неизвестността им е съвсем непонятно.
Събуди се от намаляването на скоростта и видя пред себе си светлините на втория град. Илдирийците се струпаха край прозорците, най-после заинтригувани.
Кликиските роботи можеха да работят без изкуствено осветление, но бяха уведомени за необичайните посетители. Огромният строителен обект блестеше от ослепително ярка светлина, която прогонваше мрака. Илдирийците, изглежда, се поуспокоиха.
Щом совалката започна да се спуска, туристите навлякоха защитните облекла. Антон също облече костюма си. Примигваше, за да прогони съня. Докато дванадесетимата посетители се приготвят за слизане, совалката спря точно пред главния купол на Секда.
— Всички готови ли сте? Ето за това пристигнахме тук.
Антон усети колебливата им несигурност — все пак бяха на крачка от тъмнината. Пустият недовършен град се възправяше огромен като метрополията Прайм, но необитаем и изпълнен със сенки. Той се усмихна:
— Хайде, няма какво да чакаме повече.
Той пръв изскочи през отворения люк, последван от Вао’сх. Дванайсетимата търсачи на силни усещания стъпиха върху твърдата като желязо земя и заоглеждаха величествения бъдещ курорт.
Кликиските роботи бяха наредили платформи за космическа площадка и бяха издигнали основния купол. Наподобяващите кутии постройки бяха окичени с мощни прожектори, които разпръсваха блестящи ветрила светлина из целия купол. Безмълвните предавателни кули се издигаха към замръзналите в небето звезди.
Антон се огледа с изумление и задоволство.
— Всичко в Прайм е толкова ярко и избеляло, че не бях в състояние да оценя истинските размери на града. Когато стане готова, Секда ще е фантастична.
Някои от туристите се пораздалечиха един от друг, сякаш за да демонстрират смелост. Останалите се скупчиха притеснени.
— Черното небе е потискащо — обади се един лекар. — Звездите са като насочени срещу нас остриета.
— Да постоим сред тъмнината е част от преживяването — поясни Вао’сх, макар и неговият глас да не беше твърде убедителен.
— Сега е моментът за една история за духове — предложи Антон и погледна към Вао’сх. — Или в Сага за седемте слънца няма такива разкази?
— О, има — потвърди паметителят, усетил възможност да се поразсее, заемайки се с привичните си задължения. — Да вървим. Ще я разкажа, докато се придвижваме към светлото.
Останалите забързаха след тях — не че особено държаха да чуят история, чието предназначение е да ги уплаши, но и не желаеха да изостанат.
— На нашата отломъчна колония Хийлд — започна Вао’сх — група колонисти била изхвърлена на брега, когато един ураган унищожил батериите и енергийните им генератори. Една нощ на Хийлд продължава приблизително една седмица, но този път мракът изглеждал безкраен. Всяка секунда била изпълнена със страдания. Надвисналите плътни ураганни облаци скривали луната и звездите. Хората се опитали да запалят огньове, но имали съвсем малко гориво. Цялата растителност била просмукана от влага и не можела да се разгори. Колонистите не били подготвени за такава катастрофа и скоро надеждите им за спасение се изпарили. Нощта се спускала все по-тъмна и по-тъмна…