Пътят на кралете (том II)

Далинар имаше толкова много въпроси, за толкова много неща не беше сигурен. Даваше да му четат Пътят на кралете и се мъчеше да открие какво означават последните думи на Гавилар. Сякаш в тях се криеше ключът и за неговата лудост, и за природата на виденията му. Ала истината беше, че той не знае нищо и не може да разчита на собствените си решения. Това го разстройваше малко по малко, точка по точка.

В тези брулени от ветровете равнини, облаците като че ли бяха по-редки. Имаше само ослепително слънце и свирепи бури. Останалата част от Рошар беше зависима от бурите, обаче тук, на изток дивите бури, бяха единствените господари. Нима някой смъртен крал можеше да се надява да сложи ръка на тези земи? Според легендите, те са били населявани, не са били просто ничии хълмове, пусти равнини и разраснали се гори. Тук се е намирал Натанатан, Гранитното кралство.

— Ах — продума Садеас, все едно беше сдъвкал нещо горчиво. — Трябваше ли и той да идва?

Далинар наведе глава и проследи погледа му. Върховният принц Вама беше дошъл да гледа дуелите, а свитата му го следваше. Макар повечето от приближените му да носеха традиционните си кафяво-сиви дрехи, самият принц беше с дълга сива горна дреха с процепи, през които да се вижда червено-оранжевият хастар, в тон с маншетите и яката на ризата му.

— Мислех си, че харесваш Вама — подхвърли Елокар.

— Търпя го — обясни Садеас. — Но вкусът му за дрехи е направо отблъскващ. Червено и оранжево? При това не тъмнооранжево, а ярко, дразнещо очите. Процепите в горната дреха пък излязоха от мода преди цяла вечност. Ах, прекрасно, настани се точно срещу нас. Ще бъда принуден да го съзерцавам до края на дуелите.

— Не бива така строго да съдиш хората по външния вид — каза Далинар.

— Далинар — тросна се Садеас, — ние сме върховни принцове. Ние представляваме Алеткар. Много хора по цял свят ни приемат за център на култура и влияние. Следователно, нямам ли право да насърчавам едно подобаващо представяне пред света?

— Подобаващо представяне, да. Добре е да сме здрави и спретнати. — Добре би било и твоите войници да носят чисти униформи.

— Здрави, спретнати и модерни — поправи го Садеас.

— Ами аз? — попита Далинар и огледа скромната си униформа. — Мигар ще ме накараш да се гиздя в коприни и плисенца?

— Ти ли? Ти си напълно безнадежден. — Садеас вдигна ръка, за да му попречи да възрази. — Не, не съм справедлив. Тази униформа по някакъв начин е… извън времето. Военните униформи, поради предназначението си, никога няма да са съвършено демоде. Безопасен избор, стабилен. Така ти избягваш въпроса с модата, като отказваш да играеш. — Кимна по посока на Вама. — Вама се мъчи да играе, но се справя плачевно. А това е непростимо.

— Все още твърдя, че придаваш прекалено голяма важност на коприните и шалчетата — отговори Далинар. — Ние сме офицери на война, а не придворни на бал.