Пътят на кралете (том II)

Напоследък Танадал приказваше за неуспехите на Далинар и затова Адолин беше поканил звездния му Броненосец на един приятелски двубой. Средно изтънчена постъпка. Малко дуели се водеха за Броня или Меч. В този случай загубата щеше да струва само смяна в ранглистата. Двубоят привлече необичайно внимание и през следващия четвърт час малката арена се изпълни с публика. През това време дуелистите се раздвижваха и се подготвяха. Няколко дами отвориха стативите си, за да скицират или да записват впечатленията си. Самият Танадал не присъстваше.

Двубоят започна, когато главната съдийка, Сиятелната Истоу даде знак на съперниците да призоват Мечовете си. Елокар напрегнато се приведе напред. Адолин и Реси кръжаха един около друг, докато Мечовете им се материализираха. Далинар усети, че и той се е привел напред, макар малко да се срамуваше. Според Кодекса, повечето дуели трябваше да се избягват, докато Алеткар е във война. Имаше тънка граница между двубоите за упражнение и дуелите за обида, при които имаше опасност от раняването на важни офицери.

Реси зае Каменна позиция, хванал Меча в две ръце, насочен нагоре. Лактите му сочеха настрани. Адолин беше във Вятърна позиция, леко обърнат, с ръце напред, лакти надолу, а острието на Меча — над главата му, насочено назад. Обикаляха се. Победител щеше да е онзи, който пръв напълно разбие част от Бронята на противника. Не беше особено опасно; отслабената Броня можеше да отрази удар, дори и да се счупеше при това.

Реси нападна пръв — скочи напред, мощно замахна с Меча над глава и после надолу и надясно. Каменната позиция залагаше на такъв тип нападение, на използването на най-могъщо ускорение и сила при всеки удар. Според Далинар това не беше удобно — на бойното поле не е нужно да се влага толкова сила с Меча. Но е полезно срещу друг Броненосец.

Адолин отскочи и избегна удара. Подсилените от Бронята крака му придаваха ловкост, която не съответстваше на това, че носи яки доспехи с тегло над сто мерки. Атаката на Реси, макар и добре изпълнена, го остави открит и Адолин внимателно го удари отляво, като напука Бронята на предмишницата му. Реси пак нападна, Адолин пак избегна и отбеляза попадение в лявото бедро на противника.

Някои поети описваха битката като танц. Далинар рядко имаше подобно усещане в истинско сражение. Двама мъже, които се бият с меч и щит, се нахвърлят стремително и свирепо, удрят отново и отново, опитват да преодолеят щита на противника. Не толкова танц, колкото борба.

Но, виж, сблъсъкът между Броненосци би могъл да прилича на танц. Правилното боравене с огромните оръжия изискваше много ловкост, а Бронята беше издръжлива. Двубоите общо взето се проточваха. Движенията бяха величествени, широки. Имаше нещо плавно в боя с Мечове. Грация.

— Много е добър, знаеш — рече Елокар. Адолин удари шлема на Реси и предизвика вълна от аплодисменти. — По-добър е от баща ми. По-добър е дори и от теб, чичо.